Къща на ул. „Цара Душана“ 10

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Къща на ул. „Цара Душана“ 10
Карта Местоположение в Стари Белград
Видкъща
МестоположениеСтари Белград, Белград, Сърбия
Къща на ул. „Цара Душана“ 10 в Общомедия

Къщата на улица „Цара Душана“ № 10 (на сръбски: Кућа у Улици Цара Душана broj 10 или Kuća u Ulici Cara Dušana broj 10) е построена между 1724 и 1727 г. и е най-старата оцеляла сграда в Белград, столицата на Сърбия.[1][2][3] Намира се в квартал „Дорчол“, в община Стари град, и е обявена за паметник на културата на Сърбия през 1987 г.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщата е една от първите завършени сгради, построени по време на австрийската окупация на Северна Сърбия в периода 1718 – 1739. Строежът започва през 1724 г. и завършва през 1727 г. Проектирана е от швейцарския архитект Никола Докса, който по това време е полковник от австрийската армия.[1][2] Докса изработва регулационния план за част от Белград, включително за реконструкцията на Белградската крепост. През 1738 г. е обвинен в държавна измяна и е екзекутиран под стените на крепостта.

Къщата е построена за сарача Елиас Флайшман. Той е уважаван в обществото човек и член на общинския съвет на Белград. Освен за живеене той използва сградата и като работилница.[1][2] След 1740 г., когато австрийците се оттеглят и османците си връщат контрола над Белград, къщата остава обитаема и по един или друг начин се използва като работилница или магазин, откакто е построена до днес. По време на обсадата на Белград през 1789 г., когато австрийците си връщат Белград, къщата е повредена, но по-късно е ремонтирана. В края на XIX век сградата е основно реконструирана: покривът е сменен и свален, а декорациите по фасадата са променени и адаптирани към по-съвременните стилове в архитектурата.[2]

След като Австрия губи Руско-турската война от 1737 – 1739 г., Северна Сърбия, включително Белград, е върната на турците. Една от разпоредбите на Белградския мирен договор от 1739 г. гласи, че Австрия трябва да разруши всички укрепления и военни и цивилни сгради, които е построила по време на окупацията. Много барокови сгради са разрушени. Австрия обаче не разрушава сградите извън крепостните стени. Така къщата на ул. „Цара Душана“ оцелява.[5]

Къщата е втората поред от седем еднакви къщи, подредени от дясната страна на улицата, която по това време е считана за „немската част“ на Белград.[1][6] Още две къщи оцеляват до 30-те години на ХХ век, когато са съборени и оцелява само къщата на номер 10.

До 1950 г. приземното ниво е магазин за хранителни стоки, а в мазето е разположена текстилната работилница Narodni Heroj Anđa Ranković (в превод: „Народна героиня Анджа Ранкович“). Първоначално кръстен на покойната съпруга на Александър Ранкович, един от най-влиятелните комунистически политици след 1945 г., магазинът се развива в Beko, една от най-големите фабрики за облекло в Сърбия за времето си. До средата на първото десетилетие на XXI век в сградата се помещава пекарна, първата денонощна пекарна в бивша Югославия. През 2008 г. е открита нова модерна пекарна – пицария.

Към 2017 г. това е най-старата сграда в Белград и единствената жилищна сграда от първата половина на XVIII век, запазена в градската част на Белград извън комплекса на крепостта.[1]

През 2010 г. градската администрация изготвя доклад, който предвижда адаптирането на сградата в музей,[2] но до 2017 г. този план не е осъществен.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от другата страна на улицата

Фасадата на сградата е изградена в популярния за времето си бароков стил, който Докса иска да приложи в цялата немска част на Белград[6] и който е типичен пример за градска къща със смесено предназначение (за живеене и за бизнес), често срещана в района на Хабсбургската монархия през Подунавието през XVIII век.[1] Къщата разполага с мазе, партер и горен етаж. Порталите са обрамчени в профилирани каменни рамки.[1] Всички седем оригинални къщи в редицата са свързани чрез изби. Най-ниската точка на мазето е 4 m под земята, а водното ниво на Дунав е около 5 m под мазето.

Подземие[редактиране | редактиране на кода]

Отдавна се разпространяват истории за съществуването на подземни коридори, които свързват къщата с Белградската крепост; дори се твърди, че една от причините за екзекуцията на архитекта Докса е да се запази в тайна обширната подземна мрежа от коридори.

Историята отново е поставена в центъра на вниманието през 1963 г., когато г-жа Катарина Бастъл, дългогодишен наемател на къщата, дава интервю за архитектурното списание Izgradnja. Тя твърди, че през пролетта на 1941 г., скоро след като Германия окупира Югославия, група офицери от Вермахта пристигат с лимузина и влизат в мазето. През следващите седмици наемателите на къщата не са имали право да влизат в мазето, откъдето се чува постоянен шум от чукове и пробивна дейност. Историята подтиква много хора, включително спелеолози, да изследват подземието, но всичко, което успяват да намерят, е наводнена изба, изолирана с разделителни стени и пълна с гъста водниста утайка. Стените очевидно са много по-млади от самата къща. През 2010 г. в мазето влизат журналисти. Каменното стълбище води надолу за около 30 m преди дълбоката утайка да попречи на по-нататъшното преминаване. Все още не се знае дали има коридори отвъд тази точка и накъде водят.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж Cultural monument - House at 10, Cara Dušana Street // Catalogue of the cultural properties in Belgrade. Посетен на 2017-06-24.
  2. ↑ а б в г д е Milan Janković. Tajna kuće u Dušanovoj 10. Politika. 24 May 2010, 15 с. Посетен на 2024-05-11. (на сръбски)
  3. ↑ Prof. Dr. Mihajlo Mitrović (2003-06-27). „Седми београдски трогодишњак светске архитектуре". Архивирано 2010-01-17 на сајту Archive.today, Приступљено 15. 4. 2013.
  4. ↑ Cultural monuments on the territory of the municipality of Stari Grad // Belgrade Institute for the cultural monuments' protection. (на сръбски)
  5. ↑ Dr. Ana Milošević, D.Stevanović. Beogradske bolnice kojih vise nema // Politika. 13 August 2017. с. 27–29.
  6. ↑ а б Belgrade: Maps and plans from the 18th–21st century. Urban planning institute of Belgrade, 2008. ISBN 978-86-83273-05-8.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата House at 10 Cara Dušana Street в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Къща_на_ул._„Цара_Душана“_10&oldid=12232353“.