Кюбит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Simple qubits.svg

Кюбит (Qubit, q-bit) или квантов бит е единица за квантова информация. За разлика от класическия бит, който може да заема само две стойности, един кюбит може да се намира в кохерентна суперпозиция от стойности. Кюбитът представлява система от две състояния, описана от вектор в двумерното Хилбертово пространство. Базисните вектори на такава система обикновено се означават с и . Векторът на състоянието, който описва подобна система, е

,

където и са комплексни числа, които описват вероятностните амплитуди и са такива, че . Това означава, че състоянието може да бъде получено по много начини само с вариране на коефициентите и .

Ако измерим един кюбит в базиса вероятността резултатът от измерването да е e (съответно за ).

Физически един кюбит може да бъде например атом или фотон. Когато за кюбит се използва фотон, информацията най-често се съдържа в поляризацията на фотона. Когато се използват атоми, информацията се записва в електронните състояния. Терминът се среща за пръв път в публикация[1] на Бенджамин Шумахер [2], който споделя, че го употребил на шега в разговор с колегата си Уилям Уутърз.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schumacher, B.. Quantum coding. // Physical Review A 51. 1995. DOI:10.1103/PhysRevA.51.2738. p. 2738 – 2747. (на английски)
  2. Бенджамин Шумахер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]