Бит (информатика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за термина от информатиката. За думата за начин на живот вижте Бит.

Bit пренасочва насам. За ТВ канала, вижте BiT.

Бит (на английски: bit) е най-малката информационна единица за измерване на количеството информация от нейното вътрешно представяне в компютрите. Думата е създадена като съкращение на binary digit – „двоична цифра“. Изразява се само с две различни стойности, отбелязвани най-често като 0 или 1.[1] Бележи се с bit или (по-неправилно) с малката латинска буква b.

Възникване на наименованието[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „бит“ е предложен от John Tuckey[2] по аналогия на информационната единица за десетично кодирана информация „дит“ (decimal digit).[3]

Единици, кратни на бит[редактиране | редактиране на кода]

В практиката се използват различни единици за информация, които са кратни на бит, като байт (8 бита), килобит (равен или на 1000 бита, или (по-неправилно) на 210 = 1024 бита), мегабит (равен или на 1 000 000, или (по-неправилно) на 220 = 1 048 576 бита), и т.н. (виж таблицата).

Единици, кратни на бит
С десетични представки по ISO С двоични представки по IEC
Име Означение Стойност Име Означение Стойност
килобит kbit 103 кибибит Kibit 210
мегабит Mbit 106 мебибит Mibit 220
гигабит Gbit 109 гибибит Gibit 230
терабит Tbit 1012 тебибит Tibit 240
петабит Pbit 1015 пебибит Pibit 250
ексабит Ebit 1018 ексбибит Eibit 260
сетабит Zbit 1021 себибит Zibit 270
йотабит Ybit 1024 йобибит Yibit 280

Компютрите обикновено обработват битовете на групи с фиксирана големина, условно наречени „думи“. Броят на битове в една дума варира в зависимост от модела на компютъра, обикновено между 8 до 80 бита, или дори повече при някои специализирани машини.

Международните организации ISO и IEC с общия си стандарт ISO/IEC 80000 определят, че символът за означаване на единицата за информация трябва да бъде „bit“, и същият символ трябва да се използва във всички кратни на единицата, например „kbit“ (за килобит). Въпреки това широко се използва и малката буква „b“ (например „kb“ за килобит). Главната буква „B“, както по стандарта, така и в практиката, е символ за означаване на байт.

В телекомуникациите (включително и в компютърните мрежи), скоростта за предаване на данни обикновено се измерва в единицата „бит за секунда“ (bit/s) или в нейни кратни, например kbit/s. Тази единица не бива да се бърка с бод (baud) – единица за броя на импулсите за една секунда.

Представяне[редактиране | редактиране на кода]

Битовете могат да се представят по различни начини. В съвременните компютърни устройства битът обикновено е под формата на импулс на електрически ток или напрежение, или на електрическо състояние на тригер. За устройства, ползващи положителна логика, цифровата стойност 1 е представена с положително напрежение спрямо електрическата земя (до 5 V в случая на TTL логика), а цифровата стойност 0 се представя с 0 V.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РБЕ
  2. John W. Tukey. // nasonline.org. Посетен на 17.01.2023. He was credited with coining two terms used in the computer industry: the first was “software,” or the programs used to run a computer, and the second was “bit,” a contraction for binary digit. (на английски)
  3. Shannon C.E. „A Mathematical theory of Communication“, The Bell System Technical Journal, Vol.27, 1948

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]