Мегабит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Единици, кратни на бит
С десетични представки по ISO С двоични представки по IEC
Име Означение Стойност Име Означение Стойност
килобит kbit 103 кибибит Kibit 210
мегабит Mbit 106 мебибит Mibit 220
гигабит Gbit 109 гибибит Gibit 230
терабит Tbit 1012 тебибит Tibit 240
петабит Pbit 1015 пебибит Pibit 250
ексабит Ebit 1018 ексбибит Eibit 260
сетабит Zbit 1021 себибит Zibit 270
йотабит Ybit 1024 йобибит Yibit 280

Мегабит е единица за цифрова информация или за компютърна памет, кратна на бит (bit). В съответствие с международния стандарт IEC 80000, част 13, единиците бит и байт се използват с представки от Международната система единици (SI)[1]. Представката мега- (символ M) е определена в като множител 106 (милион).

  • 1 мегабит = 106 бита = 1 000 000 бита

IEC препоръчва единицата мегабит да се означава със символа Mbit, но се използва и Mb.

Ако вземем обичайния размер от 8 бита за един байт, то 1 Mbit ще е равен на 125 килобайта (kB) или приблизително на 119 кибибайта (KiB).

Мегабитът е тясно свързан с мебибита (Mibit), която единица е образувана с помощта на двоичната представка меби- (символ Mi)[2]:

  • 1 мебибит = 220 бита = 1 048 576 бита, или с около 5% по-голям от мегабит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]