Кюстендил под османска власт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кюстендил, 1690 г., гравюра върху мед от Якоб Харевейн.

Кюстендил по време на Османската империя бележи както най-значимото си разрастване с благоденствие, така и рязък спад със западане преди Освобождението. [1]

Систематизация[редактиране | редактиране на кода]

Първият период от 1372 г. до 1459 г. се характеризира с постепенното налагане на османската власт и институти във Велбъждкото деспотство, обърнато на Кюстендилски санджак. Той завършва след превземането на рударския център Ново Бърдо – с поставянето под властта на османския султан на Моравското княжество.

Вторият период се характеризира с укрепване и стабилизация на османската власт и продължава от 1459 г. до средата 17 век. Характеризира се със стабилен възход и благоденствие във всички сфери на обществено-стопанския живот. Края на периода е белязан от началото на известната обща стагнация на Османската империя, белязана в Кюстендил и от три локални катаклизъма – силно земетресение през 1641 г., от което 1/3 от града е напълно разрушена, а централната му част пропада с 12 m. Градът е поставен под карантина от османските власти, но през 1655 г. настава и чумна епидемия в Кюстендилско. По време на въстанието на Карпош, градът е разорен и опожарен.

Третият период в историята на османски Кюстендил съвпада с периода на стагнация на Османската империя през 18 век и завършва с кърджалийското време след договора от Кючук Кайнарджа.

Четвъртият период е периода на упадъка на Османската империя, ведно с този на османски Кюстендил, в съчетание с възраждането на Кюстендил, завършило с освобождението на Кюстендил от османска власт през януари 1878 г.

Падане на Велбъжд по османска власт[редактиране | редактиране на кода]

Велбъжд попада под османска васална зависимост веднага след битката при Черномен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт, стр. 81 – 111, 1973.