Направо към съдържанието

Кюстендил (книга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кюстендил“
„Кюстендилъ“
АвторГеорги Друмохарски
Първо издание1900 г., Кюстендил, България
Издателствопечатница на „Бр. Г. Дюлгерови"
Оригинален езикбългарски
Жанрмемоари

„Кюстендил“ e историко-географски и етнографски очерк за Кюстендил от Георги Друмохарски - български културен деец и общественик. Издадена e през 1900 г. в Кюстендил от печатница „Бр. Г. Дюлгерови", съдържа 96 страници. Книгата е първото историографско изследване за града[1].

Книгата съдържа четири раздела. Първи раздел съдържа текста на ръкописа „Слово Кирила Философа"[2]. Оригиналът е открит от в село Търново, Паланечката кааза през 1861 и впоследствие взет от брата на автора – Димитър Друмохарски и обнародван същата година в „Цариградските Български книжици"[3].

Втори раздел „Кюстендилската кааза"[4], съдържащ подробни сведения за Кюстендилската каза, броя на къщите, семействата, населението от мъжки и женски пол и селата, посочени поименно, е превод от „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи", издаден в Санкт Петербург в 1889 г., със съставител Стефан Веркович.

Раздел трети „Обичаи на сватба и годишни извършвани в гр. Кюстендил и в селата му"[5], е авторски материал, публикуван първоначално в „Български народен сборник" под съставителството на Васил Чолаков и издаден в Болград през 1872 г.[6]

Раздел ІV е озаглавен „Близкото минало на Кюстендил"[7], и съдържа проуечванията на автора за историята, икономическото състояние на града през втората половина на XIX век, данни за турската администрация, вероизповеданията, бита и живота в този край, развитието на църковно-националните борби и описание на освобождението на Кюстендил от османска власт.

Последващи издания

[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. в Кюстендил е издадено ІІ фототипно издание на книгата от кюстендилското читалище „Братство“[8].

През 2010 г. в Кюстендил, изд. „Константин Драгаш“ публикува осъвременено издание само на четвъртия раздел на книгата със заглавие „Близкото минало на Кюстендил", с обем 64 с.

  1. ↑ Митов, Явор. Записки за медиевисти и историци занимаващи се с медиевистика от Кюстендил и Кюстендилския край : по данни от музейните и архивните фондове // Известия на Исторически музей Кюстендил XIX. 2018. с. 114 – 115.
  2. ↑ Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г. (II изд. : Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г.), с. 5-6
  3. ↑ Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г. (II изд. : Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г.), с. 6-7
  4. ↑ Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г. (II изд. : Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г.), с. 8-16
  5. ↑ Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г. (II изд. : Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г.), с. 17-34
  6. ↑ Чолаков, Васил. Български народен сборник. Т. 1. Болград, 1872. с. 92 – 104.
  7. ↑ Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г. (II изд. : Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г.), с. 35-95
  8. ↑ Друмохарски, Георги, Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр.Г.Дюлгерови, 1900 г. (II изд. : Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г.)