Ласкарина Бубулина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ласкарина Бубулина
гръцка революционерка

Родена
Починала
Ласкарина Бубулина в Общомедия

Ласкарина Бубулина (на гръцки: Λασκαρίνα Μπουμπουλίνα) е гръцки[1][2][3][4] морски командир, героиня от Гръцката война за независимост и адмирал от руската имперска флота.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бубулина е родена в затвор в Константинопол, но произхожда от арванитска общност от остров Хидра. Тя е дъщеря на Ставрианос Пиноцис, капитан от остров Хидра, и неговата жена Скево. Османците вкарват Пиноцис в затвора за участието му в Пелопонеското въстание от 1769 – 1770 г. срещу османското управление. Нейният баща умира скоро след това, а майка ѝ и Бубулина се завръщат на острова. От там се местят на остров Спеце, където 4 години по-късно майка ѝ се омъжва за Димитриос Лазару-Орлов. Бубулина има 8 полубратя и сестри.

Бубулина се омъжва два пъти – първия път за Димитриос Янузас, а по-късно за богатия собственик на кораби и капитан Димитриос Бубулис, като взема неговото име. Бубулис е убит в битка срещу алжирски пирати през 1811 г. Вече 40-годишна Бубулина влиза във владение на неговото богатство и търговски бизнес и построява още 4 кораба на свои разноски, включително големия военен кораб „Агамемнон“.

През 1816 г. османците се опитват да конфискуват собствеността на Бубулина, поради това, че втория съпруг се бие с руснаците срещу Османската имхерия в Руско-турската война от 1806 – 1812 г. Тя отплава към Истанбул, за да се срещне с руския посланик граф Павел Строганов, за да помоли за неговата защита. В признание на услугите на Бубулис към руснаците, Строгонов я изпраща в Крим, за да е в безопасност. Тя се среща и с майката на Махмуд II, която след това убеждава сина си да остави собствеността на Бубулина. След три месеца изгнание в Крим, Бубулина се завръща в Спеце.

Подкрепа за движението за независимост[редактиране | редактиране на кода]

Бубулина се присъединява към Филики Етерия, незаконна организация, която приготвя въстание в Гърция срещу османското управление. Тя е една от малкото жени, но името ѝ не присъства в списъка на членовете на организацията.[5] Тя купува оръжия и амуниции за своя сметка и тайно ги пренася до Спеце на своите кораби, за да се бие „за доброто на нацията“. Строежът на кораба „Агамемнон“ е завършен през 1820 г. Тя подкупва турските власти, за да не обръщат внимание на размера на кораба и по-късно кораба е един от най-големите военни кораби в ръцете на гръцките революционери. Бубулина организира и свои собствени въоръжени сили, съставени от мъже от Спеце. Тя използва най-вече своето богатство, за да осигури храна и амуниции за моряците и войниците под нейно командване.

На 13 март 1821 г. Бубулина издига на мачтата на Агамемнон своя собствен гръцки флаг, който е направен на основата на флага на династията на Комнините. Хората от Спеце вдигат въстание на 3 април и по-късно към тях се присъединяват кораби от други гръцки острови. Бубулина отплава с осем кораба към Нафплион и организира морска блокада. По-късно взема участие в морската блокада и превземането на Монемвасия и Пилос. Нейният син Янис Янузас умира през май 1821 г. в битката при Аргос срещу по-многочислени османски войски.

Тя пристига в Триполи точно на време, за да стане свидетел на падането му на 11 септември 1821 г. и да се срещне с генерал Теодорос Колокотронис. Нейното дете Елени Бубули и Панос Колокотронис по-късно се женят.

След независимостта[редактиране | редактиране на кода]

Нарасналото напрежение между противниковите фракции води до гражданска война през 1824 г., а гръцкото правителство арестува Бубулина за семейната и връзка със арестувания Колокотронис. Впоследствие тя е изпратена в Спеце. Нейното богатство постепенно привършва с войната за независимост.

Смърт във вражда[редактиране | редактиране на кода]

Ласкарина Бубулина е убита през 1825 г. в резултат на семейна вражда в Спеце. Дъщерята на семейство Куцис и сина на Бубулина, Георгиос Янузас бягат заедно. Търсейки я, бащата на момичето Христодулос Куцис отива в къщата на Бубулина заедно с други въоръжени членове на семейството си. Разгневена Бубулина се спречква с тях от терасата. След спор с Христодулос някой я застрелва. Тя е уцелена в челото и умира незабавно, а убиеца не е идентифициран.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

„Бобелина“. Руски лубок от 19 век.

След смъртта ѝ, император Александър I дава на Бубулина почетния ранг адмирал от руската флота, като я прави доскоро, единствената жена в морската история, която има тази титла. Нейните потомци продават кораба Агамемнон на гръцката държава, която го преименува на Спецай. Изгорен е от Андреас Миаулис заедно с фрегатата Елас и корветата Хидра в морската база Порос по време на следващата гръцка гражданска война през 1831 г.

На остров Спеце има „Музей Бубулина“, който се помещава в 300-годишното имение на втория съпруг на Бубулина Бубулис, където нейните потомци живеят и до днес. Нейната статия стои на пристанището на Спеце. Различни улици в Гърция и Кипър са наречени на нейно име и по-конкретно улица Бубулина близо до Националния технически университет в Атина и Националния археологически музей на Атина, в централна Атина, също и в Пирея и Никозия.

Бубулина е изобразена и на обратната страна на банкнотата от 50 драхми от 1978 г. и на монетата от 1 драхма, която е в обръщение между 1988 и 2001 г.[6]

През 1959 г. е създаден филм „Бубулина“, който е режисиран от Костас Андрицос, а в главната роля е Ирене Папас.

Ego Y Laskarina, пиеса в главната роля, на която е актрисата е Мими Дениси през 1999.

През 2005 г. е създаден документален филм за живота ѝ „Смелите отстъпват назад: живота и времената на Ласкарина Бубулина“, който е показан на фестивала Армата в Спеце.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jennifer S. Uglow, Maggy Hendry. The Northeastern dictionary of women's biography. UPNE, 1999 ISBN 978-1-55553-421-9, p. 81: „Greek freedom fighter.“
  2. Kirstin Olsen. Chronology of women's history. Greenwood Publishing Group, 1994 ISBN 978-0-313-28803-6, p. 110.
  3. David E. Jones. Women warriors: a history. Brassey's, 2000 ISBN 978-1-57488-206-3, p. 131: „Традицията на гръцката жена-войн продължава през 18 век с Ласкарина Бубулина. Родена през 1783 тя достига до поста на гръцки морски командир“
  4. Bernard A. Cook. Women and war: a historical encyclopedia from antiquity to the present, Vol. 1. ABC-CLIO, 2006 ISBN 978-1-85109-770-8, p. 225: "...от 1500 гръцки бойци в решаващата битка 1000 са били жени. Въпреки това Ласкарина Бубулина и Манто Маврогенос, най-известните жени бойци в Гръцката революция не са от планинските селища от островите."
  5. Helen Angelomatis-Tsougarakis, Women in the Greek War of Independence p 59, in Networks of power in modern Greece, Columbia University Press, 2008
  6. Bank of Greece. Drachma Banknotes & Coins: 1 drachma. – Посетен на 27 март 2009.
  7. The Brave Stepped Back: The Life and Times of Laskarina Bouboulina. Documentary film by April Kalogeropoulos Householder. In English with Greek Subtitles. Featuring Kristos Koutsis, Philip Demertzis-Bouboulis, Madeline Zilfi, Charles Robinson, Maria Anastasopoulos-Krimigis, Mary Pittas-Herschbach. Mataki Productions, 2005.