Лена Карпунина
| Лена Карпунина Лена Карпунина | |
Лена Карпунина през 2007 г. | |
| Родена | Елена Карпунина
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Таджикски технически университет „Мухамед Асимов“; Хумболтов университет на Берлин |
| Литература | |
| Жанрове | есперантска литература |
Лена Карпунина (на руски: Лена Карпунина) е есперантоезична писателка от Таджикистан (тогава част от Съветския съюз). Родена в днешна Русия, тя израства в таджикската столица Душанбе, след което е принудена да замине за Германия поради гражданската война в Таджикистан. От 2010 г. до смъртта си тя е член на Академията по есперанто, заслужила като признание за нейната дейност в областта на литературата.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лена Карпунина (по рождение Елена) е родена на 17 февруари 1963 г. в Калуга, Руска СФСР, СССР.[2][3] Тя израства в Душанбе, столицата на днешен Таджикистан.[2][3] През 1986 г. завършва Таджикския технически университет „Мухамед Асимов“, след което работи за различни фирми в Таджикистан като моторен инженер. През 1988 г. започва да учи есперанто.[2][3] Тя пътува често до есперантски срещи и конгреси.[3] Заради гражданската война в Таджикистан през 1993 г. се премества в Берлин. От 1997 г. учи немска лингвистика в Хумболтовя университет на Берлин. Докато е в Германия, се омъжва за Герд Бюсинг, немски есперантист.[2] Умира на 4 ноември 2013 г. в Берлин.[1][2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Карпунина е известна с приноса си към есперантската литература, която започва да пише в началото на 90-те години на XX век.[2][3] Тя публикува две книги на есперанто и два сборника с разкази: La Bato („Ударът“) през 2001 г. и Neokazinta Amo („Несподелена любов“) през 2007 г.[2][4] И двата са публикувани като част от Serio Stafeto (поредица, публикувана от Фламандската есперантска лига). Тя също така сътрудничи на есперантското списание Monato, пишейки под псевдонима REGO.[3]
За своите заслуги печели различни награди в художествените конкурси на Световната есперанто асоциация.[2][4] През 2010 г. е избрана за член на Академията по есперанто[1][2] и също така е член на Академията по литература на есперанто, като често участва в нейното литературно списание Beletra Almanako.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Informo pri la morto de la membro de la Akademio de Esperanto Lena Karpunina. Akademio de Esperanto // akademio-de-esperanto.org, 2013. Посетен на 27 март 2024. (на есперанто)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Forpasis Lena Karpunina // liberafolio.org, 5 ноември 2013. Посетен на 27 март 2024. (на есперанто)[неработеща препратка]
- 1 2 3 4 5 6 Jelena Karpunina forpasis // sezonoj.ru, 5 ноември 2013. Посетен на 27 март 2024. (на есперанто)
- 1 2 Lena Karpunina lasis la juĝadon al la legantoj // liberafolio.org, 7 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2 юни 2022. Посетен на 27 март 2024. (на есперанто)
|