Леонид Биков

Леонид Биков
Леонид Биков
	Леонид Биков Леонид Биков
съветски и украински актьор
Роден	12 декември 1928 г. Донецка област, УССР, СССР
Починал	11 април 1979 г. (50 г.) Киевска област, УССР, СССР
Погребан	Киев, Украйна
Актьорска кариера
Активност	1951 – 1979
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Леонид Биков в Общомедия

Леонид Фьодорович Биков (на украински: Леонід Федорович Биков) (на руски: Леонид Фёдорович Быков)- украински съветски театрален и филмов актьор, режисьор и сценарист; Заслужил артист на РСФСР (1965), народен артист на Украинската ССР (1974), лауреат на Националната награда на Украйна "Тарас Шевченко" (1977).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Харковския театрален институт (1951). До 1960 г. работи в Харковския театър на името на Т. Шевченко. В киното от 1952 г.: „Съдбата на Марина“, „Максим Партридж“, „Милият ми човек“, „Опълченци“ и др. Изкуството му се характеризира с лиризъм и мек хумор. Сред режисьорските му творби: "Зайчето" (1964), "На бой отиват само старците" (и ролята на Цитаренка, 1974), "Аты-баты, шли солдаты..." (и ролята на Святкин, 1977 и за двете - Държавната награда на Украйна на името на Т. Р. Шевченко, 1977).

Загива при автомобилна катастрофа на 46-ия километър на магистралата Киев-Минск близо до село Димер. Връщайки се на своята Волга от вилата си недалеч от Киев, когато изпреварва трактор МТЗ-50 с култиватор, той се сблъсква с идващ камион ГАЗ-53. Ударът е в предната дясна врата и е толкова силен, че актьорът е изхвърлен от колата през счупената предна лява врата. В хода на следствените действия са проведени консултации с експерти, състезатели, експерименти на автодрума. Както установява разследването, шофьорът на идващия камион е невинен, виновник за сблъсъка е самият Биков.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

1973 - На бой отиват само старците
1978 - Пришълец (след смъртта на Биков, заснет отново от Борис Ивченко с различен актьорски състав - звездно пътуване)