Лидия Славева
| Лидия Славева Лидија Славева | |
| историчка от Република Македония | |
| Родена |
1933 г.
|
|---|---|
| Починала | 2008 г.
|
Лидия Славева (на македонска литературна норма: Лидија Славева или Лидија Славеска) е историчка, доктор на историческите науки, специалист по средновековно южнославянско право и преподавателка от Република Македония. Тя е един от основателите и директор на Института по старославянска култура в Прилеп.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1933 година в Кичево, тогава Югославия, днес Северна Македония. Авторка е на монографията „Сръбски грамоти от Душаново време“, съавторка е на двата тома „Описание на славянските ръкописи в Македония“, излязла в 1971 година. Редакторка е на шест книги „Паметници на средновековната и по-нова история на Македония“, публикувани в периода 1975 – 1988 година, както и на историко-лингвистичната и хронологическо-структурната ревизия на славянското ръкописно наследство. Славева е авторка на студията „Етногенезис на македонския народ – континуитет и традиция“ от 1992 година. Славева публикува над 200 статии, издадени в научни списания в Република Македония, Москва, Санкт Петербург, Варшава, София, Охайо, Белград, Братислава и други.[1] Нейната най-известна творба е „Македонски генезис“, която е посмъртно публикувана.[2]
Умира в Скопие в 2008 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Павловски, Јован. Ми-Анова енциклопедија: Р-Ш, том 4 от Ми-Анова енциклопедија: општа и македонска. Книгоиздателство „Ми-Ан“, 2006. ISBN 9989613915, 9789989613913. с. 1556.
- ↑ Makedonskata geneza - nekoi aspekti // openlibrary.org. Посетен на 4 май 2016.
