Лина Вертмюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лина Вертмюлер
Lina Wertmüller
италианска режисьорка
Лина Вертмюлер (2011)
Лина Вертмюлер (2011)

Родена

Националност Флаг на Италия Италия
Професия режисьорка, сценаристка
Филмова кариера
Активност 1963-
Значими филми „Седемте хубавици“ (1975)

Уебсайт www.linawertmuller.com
Лина Вертмюлер в Общомедия

Лина Вертмюлер е италианска режисьорка и сценаристка от швейцарски произход. [1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лина Вертмюлер е родена на 14 август 1928 г. в Рим в аристократично швейцарско семейство.

През 1951 г. завършва Римската театрална академия под ръководството на Пиетро Шаров, работи като асистент-режисьор в музикални и драматични театри. След среща с Федерико Фелини става помощник-режисьор във филмите му Сладък живот и .

През 1963 г. тя заснема първия си пълнометражен филм Базилиски. През този период тя се среща с актьора Джанкарло Джанини, който по-късно играе в най-добрите и ленти. След това Вертмюлер прави филма Този път нека говорим за мъжете (1965), комедията Рита отегчението (1966).

Тя се омъжва за Енрико Йова, който става художник в нейните филми.

През 1972 г. комедията „Insulted Mimi Metallurgist“ е номинирана за награда на филмовия фестивал в Кан. В този и нейните следващи филми, изиграни от Джанкарло Джанини, печели международна слава.

През 1976 г. филмът и Седемте красавици е номиниран за Оскар за най-добра режисура, като става първата жена номиниран за тази награда.

Лина Вертмюлер действа като театрален драматург и съавтор на други режисьори, също е режисьор на операта „Кармен“ в театър „Сан Карло“ в Неапол.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1963 I basilischi!
1965 Questa volta parliamo di uomini
1966 Rita la zanzara
1968 Non stuzzicate la zanzara
1968 Il mio corpo per un poker
1972 Mimì metallurgico ferito nell'onore
1973 Film d'amore e d'anarchia, ovvero: stamattina alle 10, in via dei Fiori, nella nota casa di tolleranza...
1974 Tutto a posto e niente in ordine
1974 Travolti da un insolito destino nell'azzurro mare d'agosto
1975 Седемте хубавици Pasqualino Settebellezze номинация – Оскар за най-добра режисура
номинация - Оскар за най-добър оригинален сценарий
1978 La fine del mondo nel nostro solito letto in una notte piena di pioggia
1978 Fatto di sangue fra due uomini per causa di una vedova – si sospettano moventi politici
1983 Scherzo del destino in agguato dietro l'angolo come un brigante da strada
1984 Sotto... sotto... strapazzato da anomala passione
1985 Un complicato intrigo di donne, vicoli e delitti
1986 Notte d'estate con profilo greco, occhi a mandorla e odore di basilico
1989 In una notte di chiaro di luna
1990 Sabato, domenica e lunedì
1992 Io speriamo che me la cavo
1996 Metalmeccanico e parrucchiera in un turbine di sesso e di politica
1996 Ninfa plebea
1999 Ferdinando e Carolina
2004 Peperoni ripieni e pesci in faccia

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]