Линда Садник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линда Садник
Linda Sadnik
австрийска езиковедка славистка
Родена
Починала
7 май 1998 г. (87 г.)
НационалностАвстрия
Учила вГрацки университет
Работила вУниверситета в Саарланд
Грацки университет
Семейство
СъпругРудолф Айцетмюлер

Линда Садник (на немски: Linda Sadnik) е австрийска езиковедка-славистка, специалист по старославянски и старобългарски език, изследовател на Преславската книжовна школа. Смятана е за създателка на най-авторитетната палеославистична школа в Европа през втората половина на ХХ век. През 1985 година е избрана за чуждестранен член на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Линда Садник е родена на 13 декември 1910 година в днешния словенски град Птуй, тогава Петау, част от Австро-Унгария. Семейството ѝ се мести в Грац през 1926 година. След като завършва Грацкия университет, тя първоначално преподава сърбохърватски и български език като учител, а от 1941 година и като университетски преподавател в същия университет. През лятото на 1943 година защитава там успешно докторска степен с ръководител слависта проф. Бернд фон Арним (1899 – 1946), а през 1947 година е избрана за професор в университета.[1]

През 1959 година проф. Садник е поканена за директор на новооснования Институт по славистика към Университета на Саарланд. Там само за около десет години тя успява да събуди траен интерес към славистиката и да създаде единствена по рода си в Западна Европа палеославистична и палеобългаристична школа. Нейни студенти и по-късни последователи са професорите по славистика Рудолф Айцетмюлер (с когото сключва брак), Херберт Шелезникер, Харалд Якше, Клаус Трост, Анелиз Леграйд, Екарт Вайер, Волфганг Айсман, Хайнц Миклас, Рупрехт Баур, Манфред Трумер и други.[2]

Заедно с Айцетмюлер през 1955 г. тя редактира нормативния речник „Handlexbuch zu den Altkirchenslavischen Texten“, публикува и изследвания по славянска акцентология и различни старославянски паметници. Заедно работят и по седемтомното критическо издание на творбите на Йоан Екзарх „Шестоднев“ и „Небеса“.[3]

През 1968 година Садник е поканена да се върне обратно в Грацкия университет, където работи до пенсионирането си през 1975 година.

С Указ № 1576 от 23 май 1983 г. Линда Садник и Рудолф Айцетмюлер са удостоени с Международната награда „Братя Кирил и Методий“ за изключителни заслуги за развитието на старобългаристиката и славистиката. Отличието им е връчено на 30 май 1985 г. в българското посолство във Виена.[3]

През същата 1985 година проф. Садник е избрана за чуждестранен член на Българската академия на науките, а четири години по-късно за чуждестранен член на БАН е избран и Рудолф Айцетмюлер. [4]

Линда Садник почива на 7 май 1998 година в Линц, Австрия.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Schicksal der Apokryphen im Slawentum. Universitas 2, 1947, 1051–1054.
  • Einflüsse der Hochkulturen des Ostens auf das Weltbild der südosteuropäischen Volkskulturen. Wissenschaft und Weltbild 1, 1948, 295–301.
  • Die Religion der Slawen im Altertum im Lichte der heutigen Forschung. Blick nach Osten, 1, 1948 № 1, 38–45.
  • Religiöse und soziale Reformbewegungen bei den slavischen Völkern. 1. Das Bogomiletum in Bulgarien. Blick nach Osten, 1, 1948, № 3—4, 46–54.
  • Die Muttergottes bei den orthodoxen Slawen. Austria 3, 1948, № 7, 247–251.
  • Bulgariens Freiheitssänger und Kämpfer Christo Botev. Blick nach Osten 2, 1949, 240–242.
  • Zur Herkunft der Wind- Vorstellungen und Wind-Bezeichnungen bei den Südslaven. Wiener slawistisches Jahrbuch 1, 1950, 131–133.
  • Zur Frage des slavischen ěno-Suffixes. Slavistična revija 3, 1950, 297–300.
  • Der Regenbogen in der Vorstellung der Balkanvölker. Byzantinische Zeitschrift 44, 1951, 482–486.
  • Die Religion der Slawen. In: Christus und die Religionen der Erde. Bd. 2.Wien, 1951, 367–379.
  • Südosteuropäische Rätselstudien. Graz-Köln: Böhlau, 1953;
  • Der Balkan und die Hochkulturen des Vorderen Orients. Saeculum 1, 1954, 34–40.
  • Otročьnikъ – otrokъ. Ein Beitrag zur Kulturgeschichte des sόdslavischen Wortschatzes. In: Festschrift für J. F. Schütz. Graz-Köln: Böhlau, 1954, 154–157.
  • Handwörterbuch zu den altkirchenslavischen Texten. Heidelberg, 1955. (coauct. R. Aitzetmόller);
  • Bogomilen. Slaven. In: Religionswissenschaftliches Wörterbuch. Freiburg, 1956;
  • Abg. vasnь. In: Festschrift für M. Vasmer zum 70. Geburtstag. Berlin, 1956;
  • Akzentstudien. Slavistična revija 10, 1957, 230–236.
  • Slavische Akzentuation 1. Die vorhistorische Zeit. Wiesbaden: Harrassowitz, 1959;
  • Kirchenslavisch usrechlьstvo ἀνομαλία’. Die Welt der Slaven 4, 1959, 448–449.
  • Das slavische Imperfekt. Ein Beitrag zur Erforschung des urslavischen Verbalsystems. Die Welt der Slaven 5, 1960, 19–30.
  • Zur Wiedergabe von πάϑος und ihm verwandter Wörter in den ältesten slavischen Denkmäler. Zeitschrift für slavische Philologie 30, 1962, 242–249.
  • Die Nasalpräsentia und das frόhuslavische Verbalsystem. Die Sprache 8, 1962, 238–249.
  • Vergleichendes Wörterbuch der slavischen Sprachen Bd. 1—4. Wiesbaden: Harrassowitz, 1963–1975. (coauct. R. Aitzetmόller);
  • Eine zweite südslavische Übersetzung des Johannes Damascenus. In: V. Intern. Slawistenkongreß. Sofia, 1968. Slawist. Studien. Göttingen, 1963, 281–284.
  • Slav. rekǫ: rьci. In: Orbis scriptus. München: Fink, 1966, 659–662.
  • Des Hl. Johannes von Damascus Ἔκθεσις ἀκριвής τής ορθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Bd. 1. Wiesbaden: Harrasowitz, 1967; Bd. 2. Freiburg i. Br.: Weiher, 1981; Bd. 3. Freiburg i Br.: Weiher, 1983;
  • Idg. *ei-slav. *iî in heterosyllabischer Stellung. Anzeiger für slavische Philologie 3, 1967, 1–4.
  • К проблеме этимологическо-грамматических связей. В: Этимология. 1968. Москва: Наука, 1971, 3–10
  • Zur Frage volkssprachlicher Wortneubildungen. Anzeiger für slavische Philologie 6, 1972, 104–118.
  • Prikladi o vîstanii – Symbole für die Auferstehung. Anzeiger für slavische Philologie 9, 1977, 247–254.
  • Die Bruchstücke aus Väterschriften im Anschluß an die Übersetzung der Ἔкθεσις ἀκριвής τής ορθοδόξου πίστεως des Exarchen Johannes. Anzeiger für slavische Philologie 9, 1977, 429–444; 10—11, 1979, 163–187; 12, 1981, 133–169;
  • Zur Lexik des Exarchen Johannes. Studia slavica Academiae scientiarum Hungaricae 25, 1979;
  • Bedeutungsbeziehungen bei altbulgarischen und kirchenslavischen Zusammen- setzungen mit den Präfixen raz- und iz-. In: Festschrift für W. Lettenbauer zum 75. Geburtstag. Freiburg i. Br., 1982;
  • Wortschatzstudien: I. abg. ksl. čisti, čismę…, II. abg. ksl. krasa, krasota, krasiti (sę)…,III. abg. ksl. ljuby, síljebljenie für σχέσις. Anzeiger für slavische Philologie 15–16, 1985, 17–30.
  • Wortschatzstudien: IV. sьcǫtati, vískǫtati, V. Zum Verhältnis krasiti sę: radovati sę krasiti sę: τέρπεσθαι, VI. (ne)raditi, (ne)rodiji. Anzeiger für slavische Philologie 17, 1986, 3–20.
  • Zur Übersetzung von abg. prostorъ. In: Pontes Slavici. Graz, 1986;
  • Wortschatzstudien: VII. Abg. po vьlu, vьlovьnь u.a., VIII. Abg. Aksl. posětiti/posěštati, prisětiti/prisěštati. Anzeiger für slavische Philologie 18, 1987, 33–49.
  • Zur Übersetzung von griech. φαντασία im Altbulgarischen. In Dona slavica Aenipontana, in honoren H. Schelesniker. Mόnchen, 1987;
  • Wortschatzstudien: IX. Abg. aksl. ksl. sъmotriti, sъmotsŕenije, sъmotrъ….X. Zur Etymologie von abg. símotriti. Anzeiger für slavische Philologie 19, 1989, 1–24.
  • Wortschatzstudien: XI. Abg. ksl. istęsknǫti, istęsklъ. XII. Beobachtungen zu abg. ksl. debelí. Anzeiger für slavische Philologie 20, 1990, 1–8.
  • Gesammelte Aufsätze zur slavischen Lexik und Semantik. Freiburg i Br.: Weiher, 1991 (Monumenta linguae slavicae 29);
  • Wortschatzstudien: XIII. Idg. *ten-gh- im abg. (aksl.) Material. In Gesammelte Aufsätze zur slavischen Lexik und Semantik. Freiburg i. Br.: Weiher, 1991, 173–188.

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Електронен справочник „Чуждестранна българистика“. Садник, Линда Архив на оригинала от 2022-01-18 в Wayback Machine. (18.01.2022 г.)
  • Златанова, Румяна. Садник, Линда. В: Л. Грашева (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 3. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003, с. 518–519.
  • Славчева, Ценка. Sadnik, Linda. В: Ценка Славчева, Историческата българистика в чужбина 1944—1980. Биобиблиографски справочник. София: БАН, 1983.
  • Festschrift für Linda Sadnik zum 70. Geburtstag. Weiher: Freiburg i. Br., 1981 (Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. 15)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Trost, K. Linda Sadnik ✝, Bulletin der Deutschen Slavistik, No. 5 (1999), 5 – 7.
  2. ↑ Златанова, Р. Универсалният свят на езиковеда и България В памет на проф. Макс Манголд (8.05.1922 – 3.02.2015), ДЗЯЛО, е-списание в областта на хуманитаристиката, Х-ХХI в. год. IV, 2016, брой 7.
  3. ↑ а б Пехливанов, И. Ако сме държава на духа, да поправим грешката: Да бъде възстановена Международната Кирило-Методиевска награда, в. „Дума“, 23.05.2009.
  4. ↑ Хрусанова, С., Найденова, С., Казански, Н. Българска академия на науките: Членове и ръководство (1869 – 2019), Централна библиотека, София, 2019, ISBN: 978-954-8854-19-1, с. 193, 253.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Линда_Садник&oldid=12078174“.