Логорея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Логорея (гръцки λογορροια, от logos — слово, реч, и rhoia — течение, изтечение) е неудържимо, превъзбудено говорене, многословие; в нервологията/психиатрията е симптом при патология на речта - съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие/празнословие и/или безсмислен поток от думи. "Пациентите нямат стремеж да изслушват събеседника, дори не му дават възможност да се изкаже. Нерядко просто не спират да говорят без прекъсване." - Л. Мавлов "Фундаментална Неврология" Като симптом се наблюдава при сензорната афазия, маниакалните състояния и шизофренията.

Логорея в писането[редактиране | edit source]

Английскит термин логория може да се отнася и до писането. Думата логорея е често използвана пейоративно, за да опише проза, която е твърде абстрактна и следователно съдържа твърде малко конкретен и ясно определен език. Тъй като абстрактното писане трудно може да се визуализира, на пръв поглед изглежда, че написаното няма смисъл или пък думите са твърде обилни. Пишещите в академичните полета, обвързващи себе си предимно с абстрактното, например философията и особено постмодернизма, обикновено не успяват да използват широко конкретния език, за да представят своите идеи, и така едно изследване (повърхностно или не, особено от друго поле на науката и съответната му гледна точка) на техните възгледи може да накара някой да остане с впечатлението, че всичко това са глупости или нонсенс, от тук и на английски пейоративния епитет "помобабъл" (неологизъм от постмодерно бръщолевене (бабъл, babble)

Постмодерната логорея[редактиране | edit source]

Съответно получава се така, че общото очакване е в тези научни полета нещата винаги да звучат (на пръв поглед) като нонсенс, което очакване е източник на хумор - няколко програми са били пуснати досега, които имитират постмодерен текст, като го генерират случайно. Друг пример за подобен хумор е Случаят Сокал. Виж Алан Сокал.

У нас[редактиране | edit source]

По-често в този смисъл на логорея по отношение на текстовете и писането у нас се използва терминът графомания, който е и по-разпространен, макар че не се препокрива (в своето основно значение и подсмисли) напълно с представата за логорея.

Ползите от краткостта в писането[редактиране | edit source]

Докато някои автори чувстват, че използването на дълги и смътни по значение думи им дава вид на по-голяма интелигентност, скорошно изследване, проведено от Департамента по психология към Принстънския университет, откри, че това не е така. Д-р Дание Опенхаймер проведе серия от 5 експеримента, които откриха, че когато са показани извадки от писмен текст с варираща дължина, студентите посочват онези, които са по-къси и сбити, като написани от най-интелигентните автори. Докато авторът на "Основният преподавателски стремеж, който съм установил за себе си, е да си служа с моите възможности в най-голяма степен", е посочен като по-малко интелигентен от автора на по-сбитото "Основната академична цел, която съм си поставил е да използвам своя потенциал изцяло".

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Logorrhoea“ и страницата „Логорея“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.