Лозан Спасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лозан Спасов
Лозан Спасов Славов
български физик
Lozan Spassov

Роден
Лозан Спасов Славов

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Професия физик
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Завод за електронни преобразувателни елементи (ЗЕПЕ), Българска академия на науките

Лозан Спасов Славов е изтъкнат български учен в областта на приложната физика, член-кореспондент на Българската академия на науките. Съвместно с академик Милко Борисов създава и след това ръководи дълги години Лабораторията по Акустоелектроника към Института по физика на твърдото тяло към БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 февруари 1938 година в с. Пауново, Софийска област. През 1963 година завършва специалност физика в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1964 работи в Завода за електронни преобразувателни елементи (ЗЕПЕ), където ръководи създаването на първите български кварцови резонатори. През 1976 година напуска ЗЕПЕ и започва работа в Институт по физика на твърдото тяло към БАН. Защитава кандидатска дисертация през 1977 и получава степен доктор на физическите науки през 1989 година. Специализира в University College London, Великобритания и в Tokai University, Япония.

Научно-изследователска работа[редактиране | редактиране на кода]

Научно-изследователските му интереси са в областта на създаването и внедряването на нови технологии за електрониката и приборостроителната промишленост в България. Сред основните направления в работата му са израстването и изследването на синтетичен монокристален кварц; анализ на влиянието на външни въздействия върху разпространението на акустични вълни в пиезоелектрични среди; проектиране, разработка и внедряване в промишлено производство на кварцови резонатори и филтри за телекомуникация.

През последните години научната му дейност е съсредоточена върху изработването на високочувствителни пиезорезонансни кварцови сензори за температура, влага, маса, скорост на течни и газови флуиди и регистрация на токсични замърсявания в околната среда (живак, амонячни пари, азотни оксиди и др.). Предлага нов подход за създаване на серия свръх-миниатюрни термочувствителни кварцови резонатори с уникални характеристики: широк динамичен интервал (4.2К до 450К); висока температурна чувствителност (10 – 4К), дълговременна стабилност (над 10 години) и независимост от въздействието на силни електрични, магнитни и радиационни полета.

Приноси и признание[редактиране | редактиране на кода]

Получените резултати са регистрирани в 10 авторски свидетелства и патенти. Автор е на над 140 научни публикации, от които повече от 45 в специализирани международни издания[1]. Създател е на повече от 20 конструктивни и технологични разработки, поставили началото на научно-приложните изследвания в България в областта на кварца и кварцовите прибори.

Член-кореспондент Лозан Спасов е носител на множество награди от български и международни институти. Награден е с почетните медали на лента „Акад. Георги Наджаков“ (2002) и „Марин Дринов“ (2003) и почетен знак за „Заслуги към БАН“ (2008).

Член е на Съюз на физиците в България, Съюз на учените в България, Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE), Обществото на учените по ултразвук, фероелектричество и честотен контрол (Ultrasonics, Ferroelectrics, and Frequency Control Society).

Заедно с Ганка Камишева публикува мемоарна книга за академик Милко Борисов: „Милко Борисов за себе си и другите за него (1921 – 1998). Извори за физическите науки в България през втората половина на ХХ век“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]