Лотарията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Лотарията“ е разказ написан от Шърли Джаксън, публикуван за първи път в брой „Ню Йоркър“ от 26 юни 1948 г. [1] Описан е като "един от най-известните разкази в историята на американската литература ". [2]

Историята описва въображаем малък град в съвременна Америка, който спазва ежегодна традиция известна като „лотарията“. Целта ѝ е неизвестна до края, но става ясно, че гарантира продължаването на благото положението на общността.

Първоначалната негативна реакция на читателите изненадва както Джаксън, така и Ню Йоркър : абонаменти били анулирани и брез лятото на първата публикация на разказа били получени много гневни писма. [3] Съюзът на Южна Африка забранява творбата. [4]

Сюжетът е драматизиран няколко пъти и е подложен на много социологически и литературни анализи.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Подробности от съвременния американски живот в малкия град са поукрасени чрез описание на ежегодна традиция, известна като „лотарията“. В малко селце от около 300 жители всички са както развълнувани, така и нервни, защото е 27-ми юни. Децата събират камъни, докато възрастните жители на града се събират за своето годишно събитие, което в местната традиция се практикува, за да се осигури добра реколта (Старецът Уорнър цитира стара поговорка: „С лотария през юни, царевицата натежава по-скоро“). Някои други села обаче вече са се отказали от лотарията и се разпространяват слухове, че селото по-на-север обмисля да направи същото.

Подготовката на лотарията започва предишната вечер, когато търговеца на въглища г-н Самърс и пощальона г-н Грейвс съставят списък на всички фамилни къщо в града и подготвят набор от фишове хартия, по един на семейство; всички са празни, с изключение на един, маркирана с черна точка. Фишовете са сгънати и поставени в черна дървена кутия, която от своя страна се съхранява в сейф в офиса на г-н Съмърс, до започването на тегленето на лотарията. С течение на годините кутията се захабява и обезцветява, като когато не е в употреба се съхранява на различни места в града.

На сутринта на лотарията гражданите се събират малко преди 10 часа сутринта, за да приключат всичко навреме за обяд. Първо, главите на всяка семейна къща теглят по един фиш от кутията, но изчакват всички фишове да бъдат изтеглени преди да ги разгърнат. Бил Хътчинсън получава белязания фиш, което означава, че семейството му е избрано. Съпругата му Теси протестира, защо господин Съмърс притисна мъжът ѝ да тегли по-бързо, но останалите граждани отхвърлят жалбата ѝ. Тъй като семейството на Хатчинсън се състои само от едно домакинство, второ теглене за избор на едно домакинство от едно семейство е пропуснато.

За финалното теглене в кутията се поставя по един фиш за всеки член на домакинството – Бил, Теси и трите им деца. Всеки член, независимо от възрастта, тегли по едно листче, и така на Теси се пада маркирания фиш. Гражданите я замерят с камъни до смърт, докато тя крещи колко несправедлива е лотарията, а вятъра издухва вече непотребните фишове.

Теми[редактиране | редактиране на кода]

Една от основните идеи на „Лотарията“ е тази на изкупителна жертва. Идеята ежегодишно да се убива някой с камъни прочиства града от лошото и дава път на доброто. Намек за това са селскостопанските препратки.

Сюжетът също говори за психологията на тълпата и идеята, че когато една голяма тълпа се държи по определен начин хората могат да изоставят разума и да действат жестоко. Идиличната обстановка на разказа също демонстрира, че насилието и злото могат да се случат навсякъде и във всеки контекст. Това също показва колко лесно хората могат да се обърнат един срещу друг. Никога не става ясно кога или къде конкретно се случва описано, което впоследствие кара някои читатели да го смятат за научна фантастика. [5]

Наред с манталитета на тълпата, историята говори за хора, които сляпо следват традициите, без да мислят за последствията от тях. [6]

Възприемане[редактиране | редактиране на кода]

Читателите[редактиране | редактиране на кода]

„Ню Йоркър“ получава „угаран от писма“, интересуващи от разказа, „рекорден брой писма, които списанието някога е получавало в отговор на художествено произведение“. [7] Много читатели поискали обяснение за ситуацията в разказа и месец след първоначалната публикация (22 юли 1948 г.) Джаксън отговоря в Сан Франциско Хроникъл :

Изключително трудно е да обясня какво се надявах да покаже разказа. Предполагам, че поставяйки изключително древна и брутална традиция в контекста на настоящето и на собственото ми селце се надявах да шокирам читателите с графична драматизация на безсмисленото насилие и цялостната липса на човечност в живота им.
Северен Бенингтън

Джаксън живяла в Северен Бенингтън, щата Върмонт, а коментарът ѝ разкрива, че имала предвид именно Бенингтън, когато пише „Лотарията“. В лекция от 1960 г. (отпечатана в нейната колекция от 1968 г. „ Ела с мен“), Джексън си припомня гневните писма, които получила през 1948 г.: [3]

Най-ужасяващата страна на публикуването на разкази и книги е осъзнаването, че те ще бъдат четени и препрочитани от непознати. Никога преди не го осъзнавах напълно, въпреки че във въображението си винаги съм си гледала с любов на върху мисълта на милиони хора, които ще бъдат приповдигнати, обогатени и щастливи заради написаните от мен разкази. Никога не съм предполагала, че тези милиони хора могат да бъдат толкова далеч от приповдигнати и биха седнали да ми пишат писма, които искрено се страхувах да отворя; от около тристате писма, които получих това лято, успях да преброя само около тринадесет, които бяха мили към мен и повечето от тях бяха от приятели. Дори майка ми ме смъмри: "На татко ти и аз изобщо не ни пукаше за разказа в „Ню Йоркър“", строго ми написа тя; „но ни изглежда, скъпа, че този тип мрачен разказ е всичко, за което вие младите мислите напоследък. Защо не напишеш за нещо, което приповдига настроението на хората?“

„Ню Йоркър“ не е запазил записи на телефонните обаждания, но писмата, адресирани до Джексън, били препратени до нея. Това лято тя редовно получавала от 10 до 12 препратени писма на ден. Тя също получила седмични колети от „Ню Йоркър“, съдържащи писма и въпроси, адресирани до списанието или редактора Харолд Рос, както и копия на отговорите на списанието, изпратени до изпращачите на писмата.

Любопитно е, че има три основни теми преобладаващи в писмата от това лято – три теми, които могат да бъдат описани като объркване, размишление и много от доброто старо ругаене. В годините от тогава, през които разказът беше включен в колекции, драматизиран, екранизиран и дори – една напълно замайваща трансформация – превърнат в балет, тонът на писмата, които получавам се промени. Като по правило се обръщат по-мило към мен и като цяло писмата могат да бъдат обобщени с въпроси от рода на „какво значи този разказ?“ Въпреки това основният тон на по-ранните писма беше по-искрен, шокираща искреност. За начало хората не бяха особено загрижени какъв е смисъла на историята; какво наистина искаха да разберат беше провеждаха ли се някъде такива лотарии и къде можеха да отидат за да ги видят.

— Шърли Джаксън, „Ела с мен“[3]

Критични интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Есето на Хелън Е. Небекур „Лотарията“: символична обиколка на силала“ в американска литература (март 1974 г.) твърди, че всяко основно име в историята има специално значение.

До края на първите два параграфа Джаксън внимателно е посочва сезона (лятно слънцестоене, време на древна невъздържаност и жертвоприношение) и камъните, най-древното оръжие за жертвоприношение. Също така тя е намеква за по-дълбокия смизъл чрез символизма на имената. „Мартин“, фамилията на Боби произлиза от средновековна английска дума означаваща маймуна. По този начин се съпоставя с „Хари Джоунс“ (в цялата си разпространеност) и „Дики Делякроа“ (от-Кръст) и ни предупреждава за Косматата маймуна във всички нас, замаскирано като християнство изопачено директно „De la croix (фр: от кръста)“, опростено от жителите на „Делакрой“. За ужас в края на историята именно Г-жа Делякроа, сърдечна и приятелски настроена в обичайното си настроение ще избере камък „толкова голям, че трябва да го повдигне с две ръце“, и ще подкани приятелките ѝ да я последват ... „Г-н Адамс“, едновременно прародител и мъченик в юдо-християнския мит за човека стои до „Г-жа Грейвс“ (английски: гроб) – върховното бягство на цялото човечество – най-вече от тълпата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shirley Jackson. The Lottery. // The New Yorker. 26 June 1948. Посетен на 2008-05-22.
  2. Harris, Laurie Lanzen, Abbey, Cherie D.. Biography Today: Profiles of People of Interest to Young Readers. Detroit, Michigan, Omnigraphics, 2000. ISBN 9780780804029. с. 71. Посетен на 2012-06-26.
  3. а б в Jackson, Shirley, Hyman, Stanley Edgar. Come Along with Me; Part of a Novel, Sixteen Stories, and Three Lectures. 2nd. New York, Viking Press, 1968. ISBN 9780670231584.
  4. Jackson, Shirley. Just an ordinary day. New York, Bantam Books, 1998. ISBN 9780553378337. OCLC 38059007.
  5. 20 Most Influential Science Fiction Short Stories of the 20th Century. // Fictionphile. Посетен на 9 February 2019.
  6. The Lottery Themes. // eNotes. Посетен на 2016-11-07.
  7. Franklin, Ruth. “The Lottery” Letters. // The New Yorker. Посетен на 2018-03-14.