Лудвиг Мюлиус-Ериксен
| Лудвиг Мюлиус-Ериксен Ludvig Mylius-Erichsen | |
| датски пътешественик-изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1907 г.
|
| Националност |  Дания |
| Научна дейност | |
| Област | Етнология |
| Лудвиг Мюлиус-Ериксен в Общомедия | |
Лудвиг Мюлиус-Ериксен (на датски: Ludvig Mylius-Erichsen) (– 25 ноември 1907) е датски етнолог, пътешественик, изследовател на Гренландия.
Ранни години (1872 – 1902)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 януари 1872 година във Вибор, Дания. Семейството му се премества в град Рингкобинг на п-ов Ютланд, когато е на 2 години.
Експедиционна дейност (1902 – 1907)
[редактиране | редактиране на кода]През 1902 – 1904, заедно с граф Харалд Молтке и Кнуд Расмусен, участва в Датската литературна гренландска експедиция, която изучава живота и културата на ескимосите, населяващи северозападното крайбрежие на Гренландия (залива Мелвил).
През 1906 г. е назначен за ръководител на нова експедиция в Гренландия на парахода „Дания“, целта на която е уточняването и картирането на най-североизточните части на огромния остров. Същата година на север от залива Дов () открива фиорда Шер (), а между двата залива п-ов Земя Германия и на север от него о-вите Ховгор () и Норвежките о-ви ().
През 1907 г. експедицията изследва североизточната част на Гренландия. През март 1907 Мюлиус-Ериксен, заедно с военния топограф Хег Хаген и ескимоса Йорген Бренлунд, тръгва от залива Дов на север по източното крайбрежие, като открива фиорда Инголф (), п-ов Земя Холм (на юг от фиорда), североизточния полуостров на Гренландия – Земя Кронпринц Кристиан (81º с.ш., на север от фиорда) с нос Североизточен (, най-източната точка на Гренландия). На запад и северозапад от Земя Кронпринц Кристиан открива Датския фиорд (), а в устието му – островите Принцеса Маргрет () и Принцеса Тира (). На запад от Датския фиорд открива п-ов Земя Мюлиус-Ериксен (), а на запад от него – фиорда Хаген () и достига до устието на Индепенденс фиорд (). През септември, след като замръзват всички фиорди и заливи тримата пътешественици потеглят обратно към залива Дов, където ги очаква корабът, но по пътя загиват от глад и студ, в т.ч. и Мюлиус-Ериксен.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носи п-ов Земя Мюлиус-Ериксен () в Гренландия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 417 – 419.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludvig Mylius-Erichsen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |