Луи Шпор

Луи Шпор
Louis Spohr
	Луи Шпор Louis Spohr
германски композитор
Роден	5 април 1784 г. Брауншвайг, Княжество Брауншвайг-Волфенбютел
Починал	22 октомври 1859 г. (75 г.) Касел, Курфюрство Хесен
Погребан	Касел, Федерална република Германия
Награди	Pour le Mérite
Музикална кариера
Стил	опера, симфония
Инструменти	цигулка
Активност	1797 – 1859
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Луи Шпор в Общомедия

Луи Шпор (на немски: Louis Spohr, Ludwig Spohr, кръщелно име: Ludewig) е германски цигулар, композитор, диригент и педагог. Заедно с италианеца Николо Паганини е сред най-големите цигулари по тяхно време.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-голямото дете на медицинския съветник Карл Хайнрих Шпор (1756 – 1843) и съпругата му Ернестине Хенке (1763 – 1840). На 12 години е изпратен да учи музика в гимназията в Брауншвайг.

На 15 години е назначен за камерен музикант от херцог Карл Вилхелм Фердинанд от Брауншвайг. Негов учител става цигуларят Франц Ек (1774 – 1804). Той го придружава до Русия и се връща през юли 1803 г. обратно в Брауншвайг. През 1805 г. получава място като концертмайстор в Гота. Там се жени след една година за пианистката Дорете Шпор (родена Шайдлер). На 26 януари 1807 г. в Гота е приет в масонската ложа Ernst zum Compaß.

През 1813 г. е назначен като капелмайстор на театъра във Виена. Там се среща често с Бетовен, който го посещава и в дома му.

След две години напуска и пътува в Швейцария, Италия и Нидерландия и за пръв път се среща с Николо Паганини. През зимата 1817 г. е капелмайстор в театъра във Франкфурт на Майн и ръководител на оркестър. Напуска Франкфурт през септември 1819 г. и пътува в Белгия и в Париж. През 1820 г. отива в Лондон. След четири месеца се връща и установява в Дрезден. През януари 1822 г. става диригент в Касел.

Той композира и е учител в училището по виолина. Ученици от цяла Европа отиват да учат при него. Съпругата му умира през 1834 г. и той се жени втори път за пианистката Мариане Пфайфер.

Против волята му е пенсиониран на възраст 73 години през 1857 г. Почетен гражданин е на Касел. Умира почитан на 22 октомври 1859 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Луи Шпор оставя около 280 произведения (10 опери).

Шест немски песни, Op. 103
1. Sei Still Mein Herz



2. Zwiegesang



3. Sehnsucht



4. Wiegenlied



5. Das Heimliche Lied



6. Wach auf!

Soprano Montserrat Alavedra is joined by William McColl, clarinet (ca 1820), and Joseph Levine, fortepiano

Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Hans Michael Schletterer: Spohr, Louis. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 35, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 239 – 259
Peter Rummenhöller: Louis Spohr. Ruhm und Vergessenheit eines Komponisten zwischen Romantik und Biedermeier. In: Ders.: Romantik der Musik. Analysen, Portraits, Reflexionen. Bärenreiter Verlag, Kassel 1989, S. 140 – 148, ISBN 3-7618-1236-1
Leonie Biehler: Das Phantom am Opernplatz. Auf den Spuren von Louis Spohr. In: Andreas Wicke (Hrsg.): Kasseler Musikgeschichte. Wartberg-Verlag, Gudensberg-Gleichen 2004, S. 51 – 56, ISBN 3-8313-1231-1
Martin Wulfhorst: Spohr, Louis. In: Ludwig Finscher (Hrsg.: Die Musik in Geschichte und Gegenwart, Personenteil Bd. 15 (MGG). Zweite, neubearbeitete Ausgabe. Kassel 2006, Sp. 1200 – 1220
Alexander Malibran: Louis Spohr. Sein Leben und Wirken. Sauerländer Verlag, Frankfurt/M. 1860
Dorothy Moulton-Mayer: The forgotten Master. The life & times of Louis Spohr. Da Capo Press, New York 1981, ISBN 0-306-76099-1 (Nachdr. d. Ausg. London 1959).
Herfried Homburg: Louis Spohr. Bilder und Dokumente seiner Zeit (Kasseler Quellen und Studien; 3). Röth-Verlag, Kassel 1968
Stadtsparkasse Kassel (Hrsg.): Louis Spohr. Avantgardist des Musiklebens seiner Zeit. Bärenreiter-Verlag, Kassel 1979
Folker Göthel: Thematisch-bibliographisches Verzeichnis der Werke von Louis Spohr. Musikverlag Schneider, Tutzing 1981, ISBN 3-7952-0175-6
Paul Katow: Louis Spohr, Persönlichkeit und Werk. RTL Edition, Luxembourg 1983, ISBN 2-87951-031-7
Hartmut Becker, Rainer Krempien: Louis Spohr, Festschrift und Ausstellungskatalog zum 200. Geburtstag. Verlag Wenderoth, Kassel 1984, ISBN 3-87013-019-9
Gerald Kilian: Studien zu Louis Spohr. Wahl-Verlag, Karlsruhe 1985, ISBN 3-88147-021-2 (zugl. Dissertation, Universität Heidelberg 1986)
Helmut Peters: Der Komponist, Geiger, Dirigent und Pädagoge Louis Spohr (1784 – 1859). Stadtbibliothek, Braunschweig 1987
Simon Moser: Das Liedschaffen Louis Spohrs. Studien – Kataloge – Analysen – Wertungen. Ein Beitrag zur Entwicklungsgeschichte des Kunstliedes. Verlag Wenderoth, Kassel 2005, ISBN 3-87013-035-0 (2 Bde., zugl. Dissertation, Universität Göttingen 2000)
Wolfram Boder: Louis Spohr und die Musikpädagogik. Verlag ADB, Kassel 2006, ISBN 3-923461-69-0
Wolfram Boder: Die Kasseler Opern Louis Spohrs. Musikdramaturgie im sozialen Kontext. Bärenreiter Verlag, Kassel 2007, ISBN 978-3-7618-1878-7 (2 Bde., Text- und Notenband)
Clive Brown: Louis Spohr. Eine kritische Biografie („Louis Spohr. A critical biography“). Merseburger Verlag, Kassel 2009, ISBN 978-3-87537-320-2
Susan Owen-Leinert, Michael Leinert: Louis Spohr Lied Edition. Gesamtausgabe der ein- und zweistimmigen Klavierlieder. Verlag Christian Dohr, Köln 2009/10
Michael Zywietz (Hrsg.): Spohr und seine Zeitgenossen, Kassel 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]