Луи Шпор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Шпор, портрет от 1824 г. в Касел от Йохан Аугуст Нал Младши

Луи Шпор (на немски: Louis Spohr, Ludwig Spohr, кръщелно име: Ludewig, * 5 април 1784 в Брауншвайг, † 22 октомври 1859 в Касел) е немски цигулар, композитор, диригент и педагог. Заедно с италианеца Николо Паганини той е един от най-големите цигулари по неговото време.

Той е най-голямото дете на медицинския съветник Карл Хайнрих Шпор (1756–1843) и съпругата му Ернестине Хенке (1763–1840). На 12 години е изпратен да учи в гимназията и музика в Брауншвайг. На 15 години е назначен за камерен музикант от херцог Карл Вилхелм Фердинанд от Брауншвайг. Негов учител става цигуларя Франц Ек (1774–1804). Той го придружава до Русия и се връща през юли 1803 г. обратно в Брауншвайг. През 1805 г. получава място като концерт-майстор в Гота. Там се жени след една година за пианистката Дорете Шпор (родена Шайдлер). На 26 януари 1807 г. в Гота е приет в масонската ложа Ernst zum Compaß.

През 1813 г. е назначен като капелмайстор на театъра във Виена. Там се среща често с Бетовен, който го посещава и в дома му. След две години напуска и пътува в Швейцария, Италия и Холандия и за пръв път се среща с Николо Паганини. През зимата 1817 г. е капелмайстор в театъра във Франкфурт на Майн и ръководител на оркестър. Напуска Франкфурт през септември 1819 г. и пътува в Белгия и в Париж. През 1820 г. той отива в Лондон. След четири месеца се връща и установява в Дрезден. През януари 1822 г. става диригент в Касел.

Той композира и е учител в училището по виолина. Ученици от цяла Европа отиват да учат при него. Съпругата му умира през 1834 г. и той се жени втори път за пианистката Мариане Пфайфер.

През 1857 г. против волята му той е пенсиониран. Умира почитан на 22 октомври 1859 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Луи Шпор оставя около 280 произведения (10 опери).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Michael Schletterer: Spohr, Louis. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 35, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 239–259.
  • Peter Rummenhöller: Louis Spohr. Ruhm und Vergessenheit eines Komponisten zwischen Romantik und Biedermeier. In: Ders.: Romantik der Musik. Analysen, Portraits, Reflexionen. Bärenreiter Verlag, Kassel 1989, S. 140-148, ISBN 3-7618-1236-1.
  • Leonie Biehler: Das Phantom am Opernplatz. Auf den Spuren von Louis Spohr. In: Andreas Wicke (Hrsg.): Kasseler Musikgeschichte. Wartberg-Verlag, Gudensberg-Gleichen 2004, S. 51-56, ISBN 3-8313-1231-1.
  • Martin Wulfhorst: Spohr, Louis. In: Ludwig Finscher (Hrsg.: Die Musik in Geschichte und Gegenwart, Personenteil Bd. 15 (MGG). Zweite, neubearbeitete Ausgabe. Kassel 2006, Sp. 1200-1220.
  • Alexander Malibran: Louis Spohr. Sein Leben und Wirken. Sauerländer Verlag, Frankfurt/M. 1860.
  • Dorothy Moulton-Mayer: The forgotten Master. The life & times of Louis Spohr. Da Capo Press, New York 1981, ISBN 0-306-76099-1 (Nachdr. d. Ausg. London 1959).
  • Herfried Homburg: Louis Spohr. Bilder und Dokumente seiner Zeit (Kasseler Quellen und Studien; 3). Röth-Verlag, Kassel 1968.
  • Stadtsparkasse Kassel (Hrsg.): Louis Spohr. Avantgardist des Musiklebens seiner Zeit. Bärenreiter-Verlag, Kassel 1979.
  • Folker Göthel: Thematisch-bibliographisches Verzeichnis der Werke von Louis Spohr. Musikverlag Schneider, Tutzing 1981, ISBN 3-7952-0175-6.
  • Paul Katow: Louis Spohr, Persönlichkeit und Werk. RTL Edition, Luxembourg 1983, ISBN 2-87951-031-7.
  • Hartmut Becker, Rainer Krempien: Louis Spohr, Festschrift und Ausstellungskatalog zum 200. Geburtstag. Verlag Wenderoth, Kassel 1984, ISBN 3-87013-019-9.
  • Gerald Kilian: Studien zu Louis Spohr. Wahl-Verlag, Karlsruhe 1985, ISBN 3-88147-021-2 (zugl. Dissertation, Universität Heidelberg 1986).
  • Helmut Peters: Der Komponist, Geiger, Dirigent und Pädagoge Louis Spohr (1784-1859). Stadtbibliothek, Braunschweig 1987.
  • Simon Moser: Das Liedschaffen Louis Spohrs. Studien - Kataloge - Analysen - Wertungen. Ein Beitrag zur Entwicklungsgeschichte des Kunstliedes. Verlag Wenderoth, Kassel 2005, ISBN 3-87013-035-0 (2 Bde., zugl. Dissertation, Universität Göttingen 2000).
  • Wolfram Boder: Louis Spohr und die Musikpädagogik. Verlag ADB, Kassel 2006, ISBN 3-923461-69-0.
  • Wolfram Boder: Die Kasseler Opern Louis Spohrs. Musikdramaturgie im sozialen Kontext. Bärenreiter Verlag, Kassel 2007, ISBN 978-3-7618-1878-7 (2 Bde., Text- und Notenband).
  • Clive Brown: Louis Spohr. Eine kritische Biografie („Louis Spohr. A critical biography“). Merseburger Verlag, Kassel 2009, ISBN 978-3-87537-320-2.
  • Susan Owen-Leinert, Michael Leinert: Louis Spohr Lied Edition. Gesamtausgabe der ein- und zweistimmigen Klavierlieder. Verlag Christian Dohr, Köln 2009/10
  • Michael Zywietz (Hrsg.): Spohr und seine Zeitgenossen, Kassel 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]