Лука Бекавац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лука Бекавац
Luka Bekavac
Роден1976 г. (48 г.)
Професияписател, журналист, преводач, музикант
Националност Хърватия
Активен период2010 –
Жанрдрама, криминален роман, документалистика
Известни творби„Вилево“
Наградинаграда за литература на ЕС

Лука Бекавац (на хърватски: Luka Bekavac) е хърватски журналист в областта на културата и редактор, музикант, преводач и писател на произведения в драма, научна фантастика, криминален роман и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лука Бекавац е роден през 1976 г. в Осиек, Хърватия, СФРЮ. Следва сравнителна литература и философия във Философския факултет на Загребския университет, който завършва през 2002 г. и получава там докторска степен през 2012 г. От 2006 г. работи в катедрата по сравнителна литература на университета, където преподава курсове по съвременна литературна теория. В своята научна дейност се занимава с теориите след структурализма, постмодернизма в литературата и културата, съвременната спекулативна литература и културологията.[1][2][3][4][5][6]

По време на следването си, с колегата си Тома Бачич стартират електроакустичния и гличпоп дует Jeanne Frémaux, който е проект за експериментална музика. Участват в музикални фестивали и издават албуми по издателския проект на клуб „MaMa” за отворено съдържание EGOBOO.bits и др.[1][3][4]

От студентските си години публикува статии и преводи в списанията Zarez, Quorum, Tvrđa, Književna revija, Gordogan и 15 dana, и участва в предаванията на Третата програма на Хърватското радио и радио 101. В периода 2004 – 2006 г. е член на редакционния съвет на списание Quorum.[1][2][3][4][5][6]

Първият му роман „Дрян“ (Drenje) е издаден през 2011 г. Той е експериментален роман, опит за създаване на различна литература. Номиниран е за няколко регионални награди.[1][2][3][4][5][6]

През 2013 г. е издаден романът му „Вилево“. Той е роман за паметта, травмата и транскомуникацията. Съставен е от три напълно разнородни части: „Август“, „След полунощ“ и „Маркович“ – първият представлява четири монолога на девойката Теа живееща с по-голямата си сестра Елиза в изоставена къща във Вилево, недалеч от Осиек, през 2109 г., втората част е диалог на двете сестри с трима неизвестни събеседници, а третата част е доклад от 1947 г. за паравоенните радиовръзки, описващ как трима нелегални водят предаванията на партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 г. и по необясним начин установяват връзка с двете сестри, вероятно същите Теа и Елиза. Романът получава наградата „Янко Полич Камов“, наградата HAZU на Хърватската академия за наука и изкуство и получава наградата за литература на Европейския съюз за 2015 г.[1][2][5][6]

Романът му „Полицейски час: предчувствия, спомени“ (Policijski sat: slutnje, uspomene) от 2015 г. получава наградата „Йосип и Иван Козарац“ за книга на годината.[2][3][5][6]

В своята литературна дейност прави преводи на книги от Мартин Еймис, Джонатан Франзен, Наоми Клайн, Александър Хемон и други. Автор е на есета за постжанровата и експериментална музика и на литературно-теоретични научни статии.</ref>[3][4][5][6]

Лука Бекавац живее със семейството си в Загреб.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Prema singularnosti: Derrida i književni tekst (2015)[7]
  • Galerija likovnih umjetnosti u Osijeku: studije, ruševine (2017)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luka Bekavac в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​