Луна 18

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луна 18
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Луната
Дата на изстрелване11 септември 1971 г.
Байконур
Стартова установкаПротон 8K82K с Блок Д
Маса5750 kg
Орбита/траекторияорбита около Луната
Важни събитияразбиване на повърхността на Луната
Продължителност9 дни
Състояниеразрушен
Оборудване
стерео-видеокамера, гайгеров брояч, механична ръка за събиране на повърхностен материал

Луна 18 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.

Апаратът е ускорен към Луната от околоземна орбита.

На 7 септември 1971 г. след две корекции на курса той влиза в кръгова окололунна орбита на 100 km над повърхността и инклинация от 35°.

Извършени са 54 лунни орбити и 85 радиосесии преди задействане на двигателите за спускане.

На 11 септември спускането към повърхността започва, но контакт е изгубен внезапно в 07:48 стандартно време.

Счита се, че апаратът се е разбил най-вероятно на склон на лунен кратер или възвишение.

Мястото на сблъсък е с координати 3°34' с. ш. и 56°30' и. д. в близост до Морето на плодородието.

През 1975 г. са публикувани данни от радарния висотомер на апарата, с помощта на които е изчислена плътността на повърхностния материал на Луната.