Луна 24

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луна 24
Луна 24

Апаратът Луна 24
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Луната
Дата на изстрелване 9 август 1976 г.
Байконур
Стартова установка Протон 8K82K с Блок Д
Маса 5800 kg
Орбита/траектория орбита около Луната
Важни събития доставяне на образци от лунната почва на Земята
Продължителност 13 дни
Състояние спускаем модул - на повърхността на Луната, модул с образци от лунната почва - завърнал се успешно на Земята.
Оборудване

Луна 24 е последният апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната, и третият успял да достави образци от лунна почва на Земята (другите два са Луна 16 и 20).

Апаратът е ускорен към Луната от паркова околоземна орбита на 9 август 1976 г.

Осъществена е корекция на курса и на 11 август 1976 г. апаратът влиза в 115 x 115 km орбита около Луната с инклинация 120°.

Последват промени на орбитата на апарата, и в 06:36 ст. вр. на 18 август 1976 г. той каца на лунната повърхност в областта на Маре Крисиум (Mare Crisium) с координати 12°45' с. ш. и 62°12' и. д.

Доставен е образец от почвата от дълбочина от около 2 m с тегло 170,1 g.

Образецът е херметизиран в капсула в горната част на апарата, която в 05:25 ст. вр. на 19 август напуска основната част на апарата и се отправя обратно към Земята.

Осъществено е кацане на 22 август 1976 г. в 17:55 ст. вр. в западен Сибир.

Анализ на материала показва ламинирана структура, наподобяваща последователни отлагания.

Части от образеца са изпратени на НАСА.

Луна 24 е последният съветски или руски апарат изпратен към Луната.

Американският Клементин се завръща след цели 14 години.

Луна 24 остава последният апарат осъществил меко кацане на повърхността на Луната.

До мисията на Стардъст завършила 2006 г., Луна 24 е бил последният апарат върнал проба на Земята от друго небесно тяло.