Луций Минуций Есквилин Авгурин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Луций Минуций Есквилин Авгурин (на латински: Lucius Minucius Esquilinus Augurinus; † сл. 439 пр.н.е.) e римски политик през 5 век пр.н.е.

Той принадлежи към клон Авгурин на патрицианската фамилия Минуции. Син е на Публий Минуций Авгурин (консул 492 пр.н.е.) и брат на Квинт Минуций Есквилин (консул 457 пр.н.е.).

През 458 пр.н.е. Луций става суфектконсул на мястото на починалия Карбетон заедно с Гай Навций Руцил.[1] Тази година той се бие против еквите и е обкръжен с войската си на река Алгидус, при битката на планината Алгид, но е освободен от диктатор Луций Квинкций Цинцинат.

През 450 пр.н.е. той е в комисията на децемвирите.[2] През 440 и 439 пр.н.е. той е префект (praefectus annonae) и отговоря за снабдяването със зърно на Рим. По време на голямата гладна катастрофа през тези две години богатият плебей Спурий Мелий в опитите си за получаване на консулат подарява зърно на народа, за да го спечели на своя страна. Затова Минуций го дава под съд. За заслугите си е награден с издигане на статуя в негова чест.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. T. Robert S. Broughton: The Magistrates Of The Roman Republic. Vol. 1: 509 B.C. - 100 B.C.. Cleveland / Ohio: Case Western Reserve University Press, 1951. Unveränderter Nachdruck 1968. (Philological Monographs. Hrsg. von der American Philological Association. Bd. 15, Teil 1), S. 39
  2. Тит Ливий, Ab urbe condita libri, Libro III, 35

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]