Луций Цезар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луций Цезар
Lucius Caesar
осиновен син на Август

Роден
Починал
Погребан Мавзолей на Август, Рим, Италия
Семейство
Род Юлиево-Клавдиева династия
Баща Марк Випсаний Агрипа
Майка Юлия Стара
Луций Цезар в Общомедия

Луций Юлий Цезар Випсаниан (на латински: Lucius Iulius Caesar Vipsanianus), роден като Луций Випсаний Агрипа (на латински: Lucius Vipsanius Agrippa), често – Луций Цезар е внук и приемен син на Октавиан Август, един от вероятните приемници на властта му.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Луций е третото дето на Марк Випсаний Агрипа от неговата трета жена, Юлия Старша. Агрипа произлизал от богатия плебейски род на Випсаниите. Юлия е единствената дъщеря на Октавиан Август, първия римски император, от неговата втора жена, Скрибония. Юлия е патрицианка, доколкото нейния баща, произлизащ от скромния плебейски род на Октавиите, е осиновен от Юлий Цезар. Така, при раждането си Луций наследява плебейски статут на баща си.

Освен Луций, двойката има още 4 деца – Випсания Юлия Агрипина, Гай Випсаний Агрипа, Юлия Випсания Агрипина и Марк Випсаний Агрипа Постум. Последният се ражда след смъртта на баща си и получава агномена Постум (на латински: postumus – посмъртен). Агрипа има още 2 дъщери от двата си първи брака – Випсания Агрипина и Випсания Марцела.

Веднага след раждането на Луций, Август осиновява него и 3-годишния Гай под имената съответно Луций Юлий Цезар Випсаниан и Гай Юлий Цезар Випсаниан [1].

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Двамата братя се възпитават в дома на Август. Кариерата на Гай започва през 6 пр.н.е., а тази на Луций 3 г. по-късно – през 3 пр.н.е., когато е назначен за принцепс на младежите, сменяйки на тази длъжност Гай. Тогава получава и правото да посещава Сената, и където е избран за консул през 4 година.

През 2 пр.н.е. надява мъжка тога[2]. В тази година той взема участие в посвещението на храма на Марс Отмъститля, след което устоива циркови игри [3]. През 2 г. е назначен за наместник в Испания с титлата пропретор. По пътя към провинцията заболява и умира в Масилия (съвр. Марсилия, Франция) през октомври 2 г. [4]. Мълвата приписва смъртта му на Ливия Друзила, която така отстранява съперниците на своите деца Тиберий и Друз Старши по пътя към властта. Няма обаче достоверни доказателства както за това.

Сенатът постановява Луций да бъде погребан като цензор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, „Анали“, I, 3
  2. Светоний, „Животът на 12-те цезари“, „Божественният Август“ 26
  3. Дион Касий, „Римска история“, LV, 9 – 10
  4. Дион Касий, „Римска история“, LV, 10