Лъв Аргир (IX век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъв Аргир
византийски пълководец от IX век
Роден
неизв.
Починал
неизв.
Семейство
ДецаЕвстатий Аргир

Лъв Аргир (на гръцки: Λέων Ἀργυρός) е византийски аристократ и пълководец от средата на IX век и родоначалник на благородната фамилия на Аргирите.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Лъв Аргир е първият засвидетелстван член и родоначалник на фамилията на Аргирите,[1] въпреки че въз основа на ономастиката на фамилията се предполага, че произлиза от определен патрикий Мариан и неговия син Евстатий, активен около 741.[1]

Лъв Аргир произхожда от района на Харсианон и служи като турмарх при император Михаил III (управлявал 842–867). През 843 г. участва в погрома срещу павликяните и се отличава в пограничните войни срещу арабите и техните съюзници от павликяните около Тефрик.[1] Той също така основава манастира на Света Елисавета в родния си Харсианон, където вероятно е погребан.[2]

Традиционно Лъв Аргир е сочен като притежател на един съхранен печат, датиран от IX век, чиято легенда гласи: Лъв, управител на земята Харсианон и вестарх.[3]

Има поне един син, пълководеца Евстатий Аргир.[4]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Cheynet & Vannier 2003, с. 58.
  2. Vannier 1975, 1. – Léon Argyros (fl. ca. 843/844); Cheynet & Vannier 2003, с. 58.
  3. Vannier 1975, 1. – Léon Argyros (fl. ca. 843/844).
  4. Cheynet & Vannier 2003, с. 58 – 59.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leo_Argyros (9th century) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​