Лъжичина

	Лъжичина
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Малвиди (malvids)
разред:	Brassicales
семейство:	Кръстоцветни (Brassicaceae)
триб:	Thlaspideae
род:	Alliaria
вид:	Лъжичина (A. petiolata)
	Научно наименование
	Alliaria petiolata Cavara & Grande
	Синоними
	Arabis petiolata M.Bieb., 1808;
	Лъжичина в Общомедия
	[ редактиране ]

Лъжичината,^[1] още чеснова трева^[2] (Alliaria petiolata), е двугодишно тревисто растение. Растението е включено и в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.^[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Стеблото е високо 1 метър, обикновено неразклонено. Листата са прости, приосновните бъбрековидни с дълги дръжки, а стеблените сърцевидно-овални с къси дръжчици или приседнали. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четирилистна. Венчето е бяло също четирилистно. Плодът е неправилна четиристенна гола шушулка. Семената са с надлъжни бразди. Цялото растение притежава чеснов вкус и миризма. Цъфти през април и май.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространено е в Европа, Кавказ, Предна и Средна Азия и Северна Африка. Пренесено е и в Америка. Среща се в България из горите (по-близо до тяхната периферия) и сенчестите места предимно в планинските райони до 1050 м надморска височина.

Употребяема част[редактиране | редактиране на кода]

Използват се стръковете – предимно в прясно състояние. Бере се през април – юни.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

В нашата народна медицина като пикочогонно и потогонно средство, против кашлица и скорбут, като глистогонно средство и др. Употребява се и за подправка за салата вместо чесън. Счуканите семена от билката могат да се употребяват вместо горчица, както и за подправка и синапизми.

Начин на употреба[редактиране | редактиране на кода]

1-2 супени лъжици ситно нарязана или счукана прясна билка се залива с една чаена чаша (250 g) вряла вода. След изстиване се прецежда и се пие няколко пъти на дневно.

Външно – счуканата свежа билка се прилага за трудно зарастващи гнойни рани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Закон за лечебните растения. // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-20.

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[:02-1] а ^б Закон за лечебните растения. // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.

[2] Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-20.

[1]

[2]