Люблен
Люблен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 447 души[1] (15 март 2024 г.) 23,3 души/km² |
Землище | 19,234 km² |
Надм. височина | 248 m |
Пощ. код | 7843 |
Тел. код | 060376 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 44608 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Опака Гюнер Ашимов (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Люблен Мехмед Юсеинов (ДПС) |
Люблен е село в Североизточна България. То се намира в община Опака, област Търговище.
География
Село Люблен се намира на около 25 км северно от гр. Попово. Разположено е върху три хълма между реките Бели и Черни Лом. Характеризира се с равнинно-хълмист релеф със средна надморска височина 300 м., а също и с умерено континентален климат – горещо лято и студена зима. Селото се състои от следните махали: Горна махала, Новата махала, Турската махала и махала Юртлука.
Землищата му граничат с това на селата Церовец (област Русе), Костанденец (област Разград), Захари Стояново, Садина, Крепча, Гърчиново и на град Опака (област Търговище).
История
Името на селото в Османската империя е Даг Йени кьой (превод: Даг-гора, а йени кьой – ново село) и е споменавано в Османо-турски данъчен регистър от 1858 г. На 30 ноември 1883 г. преименувано село Даг Йени на с.Люблен.
Има паметник на загиналите през Отечествената война (1944 – 1945) гърчиновчани до шосето Опака-Люблен открит е на 1 януари 1975 г.
В селото е открит уникален древен хирургически инструмент от сребро при разкопки на гроб на лекар в Тракийско селище „Пимаза“ в местността „Гюлюува“ през 1965 г. от археолога Димитър Савов Овчаров. През 1965 г. при оран в землището на селото е намерена глава отчупена от мраморна статуя. Представлява реалистично изображение на възрастен мъж. Находката предизвиква разкопки в местността „Гюлюува “– открит е ритуално погребение в дълбока стъпаловидна яма – кенотаф. Откритите монети отнасят погребението към 218 – 225 г. Това е времето на най-голям разцвет на тракийските провинции в Римската империя.
Изначално най-старата джамия в с.Люблен е строена през 1419 г., а сега ново построената е от 1998 г. Сега в селото живеят турци и няколко семейства българи и англичани.
Религии
- Християнска – източноправославна – изповядван от българи;
- Ислям – преобладаваща – мюслюмани-сунити – изповядван от турското население;
Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Просвета“;
- Целодневна детска градина;
- ОУ„Васил Левски“ (закрито);
- Църковно настоятелство;
- Джамийско настоятелство;
- Медицински пункт;
- Земеделска кооперация;
Редовни събития
Традиционен селски събор на селото 29 октомври.
Личности
- Тодор Мицев (1868 – 1930) – български революционер, кмет на селото;
- проф. Петко Цонев
Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
Други
Населението на селото през изминалите години (1934 г. – 1838 жители); (1946 г. – 1832 жители); (1956 г. – 1500 жители); (1965 г. – 1392 жители); (1975 г. – 996 жители); (1985 г. – 870 жители); (1992 г. – 811 жители); (2001 г. – 679 жители); (2011 г. – 500 жители)
Транспорт
Автобусна линия от автогара Попово всеки ден (понеделник до неделя) Попово-Люблен-7:15 ч; 12:00 ч; 16:00ч; Люблен-Попово – 8:10 ч; 13:00 ч; 17:00 ч;
|