Захари Стояново (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Захари Стояново (Област Добрич).

Захари Стояново
Панорамен изглед на част от селото
Панорамен изглед на част от селото
България
43.5333° с. ш. 26.25° и. д.
Захари Стояново
Област Търговище
43.5333° с. ш. 26.25° и. д.
Захари Стояново
Общи данни
Население 317 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,918 km²
Надм. височина 174 m
Пощ. код 7842
Тел. код ?
МПС код Т
ЕКАТТЕ 30404
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Захари Стояново в Общомедия

Заха̀ри Стоя̀ново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в хълмиста местност на 25 km северно от град Попово и на около 50 km южно от град Русе, на 100 – 200 m надморска височина. То е последното село от община Попово в северна посока. Край него протича река Малки Лом (Мали Лом, Омуровски Лом), която в миналото е преминавала през средата на селото. Граничи със землищата на следните села: Езерче, Садина, Люблен и Костанденец. Свързано е с асфалтирани шосета с градовете Русе, Разград и Попово, а до съседните села има черни пътища. Образувано е от следните две махали: Горната махала и Долната махала.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Кметството на селото

От старо предание се знае, че в далечното минало селото било едно от най-големите в околността, и че е било владение на някой си Йомяр бей, Омар бей или Омур бей. Този бей бил събирач на данъци и от другите околни села. Тогава селото се намирало в друга местност – Кокарджа алтъ, но заради честите му наводнения жителите му постепенно го изместили по близките малки хълмове.

Името на селото като Умур бей се среща за пръв път в османо-турски данъчни регистри от 1524 и от 1541 г. Жителите му са го наричали Омур бей, име с което то е известно до 1934 г., когато е преименувано на Захари Стояново, на името на известния български революционер и общественик. В османски данъчен регистър от 1573 г. селото е записано като Омур.

Паметникът на загиналите

До самото Освобождение в селото живеел само един българин – ковач, а малко по-късно от село Кръшно дошъл и още един българин – шивач. Няколко години в селото били настанени и живеели черкези. През 1877 г., преди войната, в селото имало 182 турски къщи с 1032 жители.

По време на руско-турската война местните жители унищожили един руска разузнаваческа група конници и след това избягали към Делиормана. До преди немного години окопи от тази война се забелязвали в местностите Галица и Саръ тарла. След войната започнало изселването на турците от селото към Турция, като първата група тръгнала през 1885 г. Следващите изселнически вълни били през 1900, 1930 и 1935 г.

Съвременна къща в селото

Първите българи – заселници, дошли в селото през 1882 г., били от селата на Еленско, от село Присово, Търновско и от село Осенец, Разградско. По-късно нови заселници дошли от Дряново, от капанските села на Разградско и от съседното село Садина. По-голямата част от новите заселници били капанци, а останалите – балканджии. Новите заселници отворили свое училище през 1896 г., което поради недостатъчно ученици заваря врати през 2000 г. Днес децата на Захари Стояново учат в съседното село Садина. През 1924 г. жителите на селото успели да си построят и църковен храм. Сградата на Читалището (с театрален салон, библиотека и читалня с над 6000 книги) е построена с доброволен труд и самооблагане на жителите на селото през 1959-1963 г., а официално е открита на 1 ноември 1964 г. През 2004 г. е открита паметната плоча на загиналите воини от селото във войните, намираща се пред кметството.

По-големите родове – преселници в селото преди тяхното разпадане на по-малки били: Аджиолар, Гатьоолте, Гецоолу, Даньоолте, Даскаловците, Калчоолте, Мочоолте и др.

Сега в село Захари Стояново живеят заедно българи, турци и малко роми с основен поминък земеделие и животновъдство, макар че се правят и опити за организиране на селски туризъм, за който се предлагат удобни за нощуване жилища от гостоприемните жители на селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“, основано през 1927 г.;
  • Целодневна детска градина (закрита през 2008 г.);
  • Църковно настоятелство;
  • Джамийско настоятелство;
  • Клуб на жените

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото има множество останки от различните исторически епохи: праисторическа селищна могила, антични и късноантични селища и некрополи, надгробни могили и др.
  • В долината на река Малки Лом в миналото са били открити останки от стар каменен път, водещ до устието на Доброселското дере (Коджа ендек) и в селището Черкез куюсу – по левия бряг на реката южно от селото. Пътят е бил застлан с камъни и имал широчина около 3,5 m.
  • Късноантична и средновековна крепост Орлес кале – руините ѝ се намират на 2,5 km южно от селото, в западния край на гребена Орлес, на левия бряг на река Малки Лом;
  • Църковен православен храм “Св. Иван Рилски” от 1928 г.;
  • Войнишки паметник на загиналите жители на селото от 2004 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • През селото преминават всяка година (на 1 юни) участниците в похода „По стъпките четата на Таньо Войвода“, съпътстван със селско тържество;
  • Събор на селото - провежда се всяка година на 1 ноември;


Други[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]