Направо към съдържанието

Любомир Карталев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Карталев
български комунистически деец от Пирот
Роден
22 януари 1900 г.
Починал
22 декември 1942 г.

Националност България
 Югославия
ПсевдонимЛюбо Карталев – Сърбина
Семейство
ДецаДимитър Карталев

Любомир или Любен[1] Сотиров Карталев (на сръбски: Љубомир Картаљевић[2]), известен като Любо Карталев – Сърбина[3], е български и югославски комунистически деец от Пирот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 22 януари 1900 г. в гр. Пирот[4], в тогавашното Кралство Сърбия в семейството на Сотир Карталев[5]. Дезертира от сръбската армия[2] след Първата световна война и заминава за София. В българската столица се установява на ул. „Враня“[6], сключва брак, започва да се занимава с обущарство, като отваря своя работилница.

В годините на Втората световна война Пирот се намира в границите на Царство България. По това време Карталев е вече сътрудник на ЦК на БКП и започва често да посещава града, за да влезе в контакт с местни левичари. Българската полиция тръгва по следите на членове на РМС там. В резултат на разследването започва т.нар. Пиротски процес. Аферата се разраства, а сред арестуваните е и Карталев, който признава за ролята си на лице за свръзка между ЦК на БКП и ЮКП. Карталев оказвал материална подкрепа на местни левичари[2], а в миналото вече участвал в конспиративни дейности с Марко Добрев (от поповското с. Горица в Североизточна България), друг ключов подсъдим от процеса в Пирот и секретар на ОК на РМС в София. Военният съд осъжда и двамата на смърт. Присъдата на Карталев е изпълнена на 22 декември 1942 г. в София, а на Добрев отново там в началото на 1943 г.

Карталеви[редактиране | редактиране на кода]

Карталеви се смятат за кореняци стари жители на Пирот[2]. Любомир е единствен известен представител на рода, преселил се в България. Там той се жени за Цветана Карталева[7], а от брака им през 1926 г. се ражда художникът-плакатист Димитър Карталев[8], който живее в българската столица до смъртта си през 2003 г. Братът на Любомир – Добривой Карталев[9], роден вероятно през 1902 г., също обущар и известен с прякора Душко Пужа[10], загива през 1943 г. като политкомисар на партизанска чета при сблъсък с гранична стража от Недичева Сърбия при Бела Паланка[11]. Любомир Карталев е идеологически еднакво приемлив за властите в Социалистическа федеративна република Югославия и Народна република България. Така например обувна фабрика[12] в Пирот, и вече преименувана улица[13] в София, биват кръстени на него.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. проф. д-р Чаушев, Ангел П. „Спомени“, София 2000, стр. 79
  2. а б в г Николић, Горан „О ДОСАДАШЊИМ ИСТРАЖИВАЊИМА ПОКРЕТА ОТПОРА У ПИРОТСКОМ КРАЈУ ТОКОМ ДРУГОГ СВЕТСКОГ РАТА“, Пиротски зборник, Пирот 2017, стр. 131
  3. Family Tree & Family History at Geni.com, Любомир (Любо) Сотиров Карталев, посетено на 22 октомври 2019
  4. Family Tree & Family History at Geni.com, Любомир (Любо) Сотиров Карталев, посетено на 22 октомври 2019
  5. Family Tree & Family History at Geni.com, Сотир Карталев, посетено на 22 октомври 2019
  6. Тодоров, Николай, Единодействието на българския народ с другите балкански народи в антифашистката борба, 1940-1945: документи и материали, София 1974, стр. 87
  7. Family Tree & Family History at Geni.com, Цветана Карталева, посетено на 22 октомври 2019
  8. Family Tree & Family History at Geni.com, Димитър Карталев, посетено на 22 октомври 2019
  9. Family Tree & Family History at Geni.com, Добривой-Душко-Карталев, посетено на 22 октомври 2019
  10. проф. Николић, Драган СПИСАК-ТЕМА_за_семинарски_рад_из_економске_географије_2010, ТЕМА-НАСЛОВ, Редни Број 30., Твоја тема је: Они су стварали историју пиротског краја: Добривоје Картаљевић-Душко Пужа, лит. Наши пали, Пирот, 1967.
  11. Знаци, „Пирот И Понишавље у народноослободилачком рату“, стр. 26
  12. Republic of Serbia, Ministry of Economy, LJUBOMIR KARTALJEVIĆ DPIO // Архивиран от оригинала на 2019-10-14. Посетен на 2019-10-14.
  13. Държавен вестник - Народна Република България, Брой 17; Брой 30; Брой 88; Брой 9; Брой 96, София 1981, стр. 369