Люксембургско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Люксембургското плато е голямо плато от пясъчници от ранния юрски период, разположено в централните южни части на Люксембург.[1] Платото се намира на височина от 300 до 400 метра над морското равнище,[1] и представлява преобладаващата част от региона Гутланд.[2]

През Люксембургското плато преминава средното течение на река Алзет, докато изворите на няколко реки започват от платото: река Черен Ернц, Бял Ернц, Мамер, и Сир. Най-високата точка на платото се намира в Грюневалдската гора, на надморска височина от 437 метра.[1]

Платото е най-гъсто населеният подрегион на Люксембург, с население от над 170,000 души. В икономически и социален план, платото се доминира от град Люксембург, където е съсредоточено около половината население на този голям подрегион. Други градове, разположени на платото, са Башараж, Бертранж, Хоуалд, Мамер, и Щрасен, всеки от които с население от над 4,000 души. Икономиката на региона е фокусирана в сферата на администрацията, финансовите услуги, туризма, и индустрията на високите технологии.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Monkhouse, Francis John. A Regional Geography of Western Europe. New York, F. A. Praeger, 1967. с. 283.
  2. Everything you need to know about Luxembourg. // Service information et presse. Посетен на 24 May 2010.
  3. World and its People. London, Marshall Cavendish, 2009. ISBN 978-0-7614-7883-6. с. 439.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Luxembourg plateau“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.