Майки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Майки
Schwarzer Maiwurm.jpg
Черна майка (Meloe proscarabaeus)
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Coleoptera Твърдокрили
подразред: Polyphaga Всеядни
инфраразред: Cucujiformia
надсемейство: Tenebrionoidea
семейство: Meloidae
подсемейство: Meloinae
триб: Meloini
род: Meloe Майки
Научно наименование
Уикивидове Meloe
Linnaeus, 1758[1]
Майки в Общомедия

Майките (Meloe), наричани още зентинлийки, са род бръмбари от сем. Meloidae. Те са широко разпространи в Европа, Азия, Африка и Америка. В България се срещат 14 вида Майки.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Научно име[редактиране | редактиране на кода]

Родовото име Meloe е дадено от Линей през 1758 г. и е с неясен произход – вероятно от гр. μηλοω („сондиране, изследване на рана“),[3] свързано с разраняващото действие на хемолимфата на тези бръмбари.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на рода Майки са едри, тромави бръмбари с дължина 4-5 cm и с конусовидно коремче. Те са черни или черно-сини на цвят, с бронзов оттенък. Елитрите им са силно скъсени, недоразвити, обичайно с размери 1/3 от тялото и покриват само основната част на коремчето. За разлика от много други насекоми те нямат втори чифт крила и не могат да летят. Основно се хранят с листа, нектар и прашец от растения. При дразнение от крачетата си отделят обилно отровното вещество кантаридин, причинявайки болезнено подуване и мехури по кожата на човека. В България се срещат няколко от тях.

Размножаване и жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Бръмбарите от рода Майки се размножават през пролетта. Женската снася между 2 и 3 хиляди яйца с цилиндрична форма в няколкосантиметрови дупки в земята. Ларвата се излюпва след около месеца. В първия стадий на развитие тя е малка, подвижна и се нарича триунгулина. До 4 дни след излюпването излиза на повърхността, изкачва се по стеблата на различни растения и остава върху цветовете им. Когато пчела или друго насекомо посети такива цветове, триунгулината се захваща с добре развитите си нокти за тялото ѝ. В повечето случаи пчелата се използва за транспорт, но триунгулините на някои видове пробиват полухитинизираната мембрана между членчетата и се хранят с хемолимфата ѝ. При завръщане на опаразитеното насекомо в пчелното гнездо, триунгулината се прехвърля върху пчелните килийки и се храни с яйцата. Във втория стадий на развитие линее, превръща се в дебела, червеобразна ларва с малки крака и се храни с мед. В процеса на развитие образува лъжекакавида, от която излиза нехранеща се ларва без крака. След кратко време тя отново се превръща в какавида, този път истинска. Метаморфозата завършва с имагиниране в млад бръмбар.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Степента на вреда, която бръмбарът от рода майка може да нанесе върху стопанството, зависи от вида и броя на триунгулините, попаднали в пчелното семейство. При пчелите може да причини увреждания и изтощаване на насекомото.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Родът на бръмбарите майки включва множество видове.

В България са установени следните 14 вида:[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 2007, дата на проверка: 22 октомври 2013
  2. а б PESI portal – Search results. // Посетен на 11 февруари 2019.
  3. Webster, Noah. New illustrated edition of Dr. Webster's unabridged dictionary of all the words in the English language. Bell, 1864. σ. 827. Gr. μηλοω, to probe a wound. (на гръцки)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]