Майски преврат в Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крал Александър и кралица Драга

Майският преврат в Сърбия е извършен на 29 май (11 юни нов стил) 1903 година с убийството на крал Александър Обренович от офицери-заговорници.

Мотиви и подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Превратът е подготвян в продължение на близо две години. Заговорът възниква през 1901 година сред малка група офицери[1], която се разраства постепенно, вследствие от влошаването на материалното положение на военните. Освен от нередовното изплащане на заплатите, заговорниците са недоволни от срамния според тях брак на краля с Драга Машин и от пренебрегването им за сметка на други офицери при повишаването в чин. Част от тях са мотивирани и от слуха, че бездетната кралска двойка ще определи един от братята на кралицата – Никодие Луневица, за престолонаследник.[2]

В подготовката за преврат са привлечени либералите Джордже Генчич и Йован Авакумович, напреднякът Драгомир Райович и други политици, участвали или поддържали по-рано личния режим на краля, но изхвърлени от властта. Най-голямата партия – Радикалната, отказва да се включи, но заговорниците привличат на своя страна Петър Караджорджевич – живеещият в Швейцария син на княз Александър Караджорджевич се съгласява да приеме кралската корона, ако му я предложат след преврата.[3] В армията заговорът обхваща ограничен брой офицери, предимно с по-нисък ранг (поручици и капитани) и главно от Белградския и Нишкия гарнизон. Висшите командири, с някои изключения, са верни на краля и не са посветени в замисъла за убийството му.[4] Сред най-дейните заговорници са поручик Анта Антич и капитан Драгутин Димитриевич Апис. Водач им е полковник Александър Машин (брат на първия съпруг на кралицата).[5]

Убийство на краля[редактиране | редактиране на кода]

Убийството на Александър и Драга Обреновичи през погледа на тогавашния италиански печат. Бруталният характер на преврата предизвиква голямо възмущение в Европа

През март 1903 година в Белград избухват безредици, потушени жестоко от жандармерията. Това засилва общественото недоволство срещу Александър Обренович. Заговорниците решават, че е настъпил благоприятен момент за действие.[6] За изпълнение на замисъла им е избрана нощта на 28 срещу 29 май, когато техен съмишленик е дежурен адютант в кралския дворец.[7]

В 2 ч. след полунощ 28 бунтовници начело с капитан Димитриевич нахлуват в двореца, пуснати от дежурния, достигат до стаята на кралската двойка, но Александър и Драга успяват да се скрият. В схватка с охраната на двореца Димитриевич е ранен, но иначе заговорниците не срещат сериозна съпротива. Дворецът е обкръжен от пехотни батальони начело с подполковник Петър Мишич, които прекъсват всякаква възможност за бягство на Александър. По същото време други групи бунтовници завземат сградата на вътрешното министерство, пощата и телеграфа. Министър-председателят генерал Димитрие Цинцар-Маркович и министърът на войната Милован Павлович са взети под домашен арест и малко по-късно убити по заповед на полковник Машин.[8] Близо два часа след началото на бунта заговорниците откриват тайника, в който са влезли Александър и съпругата му. Кралят е прострелян с 30 куршума. Убита е и кралицата, а телата им са изхвърлени на показ пред двореца.[9] Закъснелият опит на верни на Александър войски за отпор е пресечен, когато комендантът на Дунавската дивизия (полковник Димитрие Николич) е тежко ранен, а войниците му научават за убийството на краля.[10]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след преврата заговорниците образуват временно правителство и възстановяват конституцията от 1888 година, отменена от Александър. За крал на Сърбия е избран Петър Караджорджевич, който съдейства за замяната на личния кралски режим с парламентарен ред.[11]

Начинът, по който превратът е извършен, предизвиква негативна реакция в европейските монархии и частична международна изолация на Сърбия, продължила до 1906 година. С промяната във властта настъпва преориентация на сръбската външна политика към сближение с руско-френския военно-политически блок и конфронтация с Австро-Унгария.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jовановић, Слободан. Влада Александра Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1936. с. 343-344. Посетен на 13.12.2017.
  2. Jовановић 1936, с. 338-341.
  3. Jовановић 1936, с. 344-346, 354-356.
  4. Jовановић 1936, с. 350-351, 356-357.
  5. Jовановић 1936, с. 359.
  6. Jовановић 1936, с. 353.
  7. Jовановић 1936, с. 362-363.
  8. Jовановић 1936, с. 364-368.
  9. Jовановић 1936, с. 369-370.
  10. Jовановић 1936, с. 371-372.
  11. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X. с. 139-140.
  12. Манчев 1999, с. 140-141.