Македонски бежанци в Аталанти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметна плоча в пристанището Скала Аталантис

Македонските бежанци в Аталанти са компактно население от областта Македония, настанено във фтиотидското градче Аталанти, Кралство Гърция след Гръцката война за независимост.

По време на Халкидическото и Негушкото въстание и след края на военните действия македонците, участници в сраженията с техните домочадия са изселват на територията на новосъздадената държава Гърция. На 5 ноември 1826 г. в пристанището на Аталанти там пристигат тесаломакедонци (Θεσσαλομακεδόνες) предвождани от Ангел Гацо и Анастасиос Каратасос и организирани от филелините посредством Йоанис Колетис. В 1829 година на Скопелос се настаняват 545 македонски семейства или 2436 души.[1] Между февруари и март 1831 година 150 капитани с хората си бягат от Солун към свободните южни части на Гърция и правителството на Йоанис Каподистрияс, принципно подозрително към въоръжените чети, ги приема и настанява в Аталанти.[2]

Непосредствено след установяването на новата гръцка държава на линията Арта-Волос на север, още през 1832 г. в Атина се създава специална комисия да реши задачата с битовото устрояване на бежанците на територията на новообразуваното гръцко кралство. С кралски указ от 20 март 1835 г. се утвърждава, че на 370 македонски бежанци се дава правото да се заселят в Аталанти, като им се отпуска безвъзмездно по 3,5 декара държавна земя за обработка и изхранване. Впоследствие в Аталанти се заселват и други македонски бежанци, а на всички се отпуска безвъзмездно и дървен материал от държавата – за изграждането на къщи.

С кралски декрет от 25 април стар стил или 7 май 1837 г., на македонците се предоставя право на самоуправление – в случая спрямо съществуващата местна гръцка общност. Това предизвиква протест от страна на кмета и като следствие формирането на две паралелно съществуващи самоуправляващи се общности, без аналог на територията на Кралство Гърция. Незабавно след кралския декрет филантропът Константинос Белиос дарява 2000 книги на местната македонска библиотека. Паралелното селище на гръцкия Аталанти се нарича от местните гърци Турската махала (Τουρκομαχαλάς), официално кръстена Пела или Неа Пела (Нова Пела).

Македонците остават непоколебими в решението си да създадат своя община и да не се смесват с местните аталантци, като това решение е одобрено и насърчено от държавата и така Аталанти е единственият град в Гърция с два кмета до 1912 г. и с две общини до 1924 г. В 1840 година автономията на македонците е разширена.[3] В последвалите десетилетия двете общини създават комисии за определяне на границите помежду им, като македонците искат колкото е възможно повече земя, а аталантците оказват съпротива.[4]

През 1862 г. македонците издигат своя църква „Преображение Господне“.

Кметове на дем Неа Пела от 1850 до 1912 г.
Име Име Години
Атанасиос Халкиотис Αθανάσιος Χαλκιώτης 1850 – 1860
Епаминондас Лякопулос Επαμεινώνδας Λιακόπουλος 1861 – 1865
Йоанис Сиропулос Ιωάννης Συρόπουλος 1872 – 1873
Димитриос Кокинос Δημήτριος Κόκκινος 1907
Емануил Пиргопулос Εμμανουήλ Πυργόπουλος 1909 – 1910
Василиос Кокинос Βασίλειος Κόκκινος 1911 – 1912
Кметове на община Неа Пела 1912 – 1924
Име Име Години
Василиос Кокинос Βασίλειος Κόκκινος 1912 – 1914
Александрос Елевтериадис Αλέξανδρος Ελευθεριάδης 1914 – 1917
Апостолос Нику Απόστολος Νίκου 1918
Георгиос Влахавас Γεώργιος Βλαχάβας 1919
Димитриос Кокинос Δημήτριος Κόκκινος 1921[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Χριστόφορος, Μάνθος Κ. Η Οπουντία Λοκρίδα και η Αταλάντη – Μνήμες και μαρτυρίες. Μέρος 2ο. Αθήνα, Εταιρεία Ιστορικών και Λαογραφικών Ερευνών Αταλάντης (Ε.Ι.Λ.Ε.Α.), 1993. с. 44.
  2. Δακορώνια, Φανουρία, Δημήτρης Κωτούλας, Ευαγγελία Μπαλτά, Βασιλική Συθιακάκη, Γιώργος Τόλιας. Λοκρίδα – Ιστορία & Πολιτισμός. Κτήμα Χατζημιχάλη, 2002. ISBN 960-85886-5-0. с. 187.
  3. Χριστόφορος, Μάνθος Κ. Η Οπουντία Λοκρίδα και η Αταλάντη – Μνήμες και μαρτυρίες. Μέρος 2ο. Αθήνα, Εταιρεία Ιστορικών και Λαογραφικών Ερευνών Αταλάντης (Ε.Ι.Λ.Ε.Α.), 1993. с. 74.
  4. Χριστόφορος, Μάνθος Κ. Η Οπουντία Λοκρίδα και η Αταλάντη – Μνήμες και μαρτυρίες. Μέρος 2ο. Αθήνα, Εταιρεία Ιστορικών και Λαογραφικών Ερευνών Αταλάντης (Ε.Ι.Λ.Ε.Α.), 1993. с. 86.
  5. Χριστόφορος, Μάνθος Κ. Η Οπουντία Λοκρίδα και η Αταλάντη – Μνήμες και μαρτυρίες. Μέρος 2ο. Αθήνα, Εταιρεία Ιστορικών και Λαογραφικών Ερευνών Αταλάντης (Ε.Ι.Λ.Ε.Α.), 1993. с. 158.