Мандан (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Езикът Мандан е Сиукски език говорен първоначално от хората от индианското племе мандани, живеещи в Северна Дакота, САЩ. Има два основни диалекта - Нуптаре и Нутаре. Езикът се води изчезнал. Последният, който го говори умира през 2016 г.

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

Фонемите в езика Мандан са:

  • безгласни непредихателни преградни съгласни - p, t, к, ˀ
  • безгласни проходни съгласни - s, ṡ, x, h
  • резонансни - w, r
  • кратки устни гласни - i, e, a, o, u
  • дълги устни гласни - ii, ee, aa, oo, uu
  • кратки носови гласни - į(ин), ą(ан), ų(ун)
  • дълги носови гласни - įį, ąą, ųų
  • ударение - ý

Резонансните w и r преди носови гласни се произнасят [m](м) и [n](н). В начало на думата r се произнася [nd](нд). Предсказуема гласна се вмъква между съгласна и r. Например в съответствие с тези фонетични правила: wrịs - кон (куче) се произнася mịnịs.[1]

Устнени Венечни Задновенечни Заднонебни Гласилкови
Преградна p(п) t(т) k(к) ʔ
Проходна s(с) ʃ(ш) x(х) h(х)
Сонорни w r
Предна Централна Задна
Устна Носова Устна Носова Устна Носова
кратки дълги кратки дълги кратки дълги кратки дълги кратки дълги кратки дълги
Затворени i ĩ ĩː u ũ ũː
Полузатворени e o
Отворени a ã ãː

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Mandan“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001.