Мара Петрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мара Петрова
Български композитор
Родена: 1921 г.
Починала: 1997 г. (76 г.)

Мара Петрова е първата българска композиторка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мара Петрова е родена на 15 май 1921 г. в гр. Сливен. Завършва Българската държавна консерватория през 1946 г. със специалност композиция при проф. Веселин Стоянов, пиано при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. Марин Големинов. От 1948 г. е член на Съюза на българските композитори. Създава самобитни и ярко национални творби. Работила е в много облaсти на музикалната култура – педагог (в Полувисшия педагогически институт в гр. София, доцент), редактор, общественик. Има една издадена авторска плоча – Балкантон ВСА 1300/461. Завещава на Съюза на българските композитори имуществото и архива си.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Подранило“, детска оперета
  • „Соната за цигулка и пиано“ (1988)
  • „Симфония Април 1876 г.“ (1981)
  • „Младежка сюита“ (1953)
  • „Уветюра Моята Родина“ (1959)
  • „Танц-поема“ (1966)
  • „Софийска сюита“ (1969)

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Създава множество хорови, солови и масови песни; над 260 детски и обработки на народни песни.

  • „Синеоката“ (1947)
  • „Люлчина песен“ (1953)
  • „Легенда за Апостола“
  • „Хорал за Христо Ботев“
  • „Поема за моя роден град“
  • “България “, за детски хор, текст Христо Черняев и др.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Беливанов, К., Очерк за Мара Петрова, 1981, обложка грамофонна плоча „Балкантон“.
  • Българска цигулкова литература, Провадия, 1992, редакция професор Неделчо Тодоров.
  • Съюз на Българските композитори