Мара Петрова

Мара Петрова
български композитор
Родена	1921 г. Сливен, България
Починала	1997 г. София, България
Учила в	Национална музикална академия

Мара Петрова е първата българска композиторка.

Биография

Мара Петрова е родена на 15 май 1921 г. в гр. Сливен. Завършва Българската държавна консерватория през 1946 г. със специалност композиция при проф. Веселин Стоянов, пиано при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. Марин Големинов. От 1948 г. е член на Съюза на българските композитори. Създава самобитни и ярко национални творби. Работила е в много области на музикалната култура – педагог (в Полувисшия педагогически институт в гр. София, доцент), редактор, общественик. Има една издадена авторска плоча – Балкантон ВСА 1300/461. Завещава на Съюза на българските композитори имуществото и архива си.

Творчество

• „Подранило“, детска оперета
• „Соната за цигулка и пиано“ (1988)
• „Симфония Април 1876 г.“ (1981)
• „Младежка сюита“ (1953)
• „Уветюра Моята Родина“ (1959)
• „Танц-поема“ (1966)
• „Софийска сюита“ (1969)

Песни

Създава множество хорови, солови и масови песни; над 260 детски и обработки на народни песни.

• „Синеоката“ (1947)
• „Люлчина песен“ (1953)
• „Легенда за Апостола“
• „Хорал за Христо Ботев“
• „Поема за моя роден град“
• „България“, за детски хор, текст Христо Черняев и др.

Литература

• Беливанов, К., Очерк за Мара Петрова, 1981, обложка грамофонна плоча „Балкантон“.
• Българска цигулкова литература, Провадия, 1992, редакция професор Неделчо Тодоров.
• Съюз на Българските композитори Архив на оригинала от 2011-01-17 в Wayback Machine.