Мара Стефанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мара Стефанова
българска химичка
Родена
Починала

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област биохимия
Образование Софийски университет
Работила в Централен земеделски научноизследователски институт
Българска академия на науките

Мара Стефанова Матеева или Мара Стефанова Герджикова е българска химичка, старши научен сътрудник в Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 октомври 1891 г. в Котел. Учи индустриална химия в Берлин, а през 1918 г. завършва Софийския университет. През 1923 г. специализира колоидна и физиологична химия в Германия. В периода 1920 – 1936 г. работи в Централен земеделски научноизследователски институт. От 1953 г. е старши научен сътрудник, а в периода 1953 – 1956 г. ръководи секцията по биохимия в института по растениевъдство при БАН. Почива на 1 септември 1959 г.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Мара Стефанова работи в областта на биохимията на българските земеделски култури. По-значими нейни трудове са:[1]

  • Розовото масло и розовата култура у нас (1925)
  • „Изследвания върху химическия състав на нашите тютюни“ (1931)
  • „Изследвания на някои нови у нас етерични масла“ (1936)
  • „Сравнителни изследвания на някои едногодишни бобови фуражни растения“ (1958, в съавторство с Д. Циков и Х. Дучевска)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4234.