Направо към съдържанието

Маренте де Моор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маренте де Моор
Marente de Moor
Маренте де Моор – 2024
Маренте де Моор – 2024
Родена1972 г. (52 г.)
Професияписател, журналист
Националност Нидерландия
Активен период1999 –
Жанрдрама, документалистика
Известни творби„Нидерландската дева“
Наградинаграда за литература на ЕС
Уебсайтmarentedemoor.com
Маренте де Моор в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Маренте де Моор (на нидерландски: Marente de Moor) е нидерландска славистка, журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, публицистика и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Маренте де Моор е родена на 1972 г. в Хага, Нидерландия, в семейството на писателката и учителка по пиано Маргриет де Мур и визуалния художник Хепе де Мур. Има една сестра. Следва славянски езици и литература в Амстердамския университет, където се дипломира през 1999 г. В периода 1991 – 2001 г. живее в Русия, където учи в театрална школа и е кореспондент на различни медии.[1][3][4]

По време на следването си пише като колумнист за независимо нидерландско седмично новинарско списание De Groene Amsterdammer. През 1999 г. е публикувана първата ѝ книга „Петербургски разкази“, който е сборник от нейни колони за абсурдното руско ежедневие в списанието.[1] След завръщането си в Нидерландия се установява в южния край на страната и работи няколко години като журналист и редактор в седмичните списания Elsevier и HP/De Tijd. От 2009 г. е колумнист в политическото списание Vrij Nederland. Колекция от нейни колони в списанието е публикувана в сборника ѝ „Малка птица, голям човек“ през 2013 г.[1][4]

Дебютният ѝ роман „Нарушителят“ е издаден през 2007 г. и е високо оценен от критиката заради актуалната си тематика, свързана с източноевропейската емиграция.[1][2]

През 2010 г. е издаден романът ѝ „Нидерландската дева“. През лятото на 1936 г. холандският лекар Жак изпраща 18-годишната си дъщеря Яна при бившия си приятел германеца Егон фон Бьотихер, който да усъвършенства уменията ѝ по фехтовка. Егон е енигматична фигура, бивш хусар, организиращ и забранени дуели до първа кръв, забранени от Хитлер. Яна се влюбва в Егон, но тепърва ще открива тайните на имението и на страстта, несигурността и напрежението в навечерието на Втората световна война. Книгата получава престижната награда за нидерландскоезична литература през 2011 г. и наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г. Преведен е на 16 езика по света.[1][2][3][4]

Издаденият ѝ през 2016 г. сборник „Уютни разкази“ получава наградата „Бишевел“ за най-добър сборник с разкази. Романът ѝ „Фон“ от 2018 г. получава наградата „Ян Уолкърс“ и наградата „Ф. Бордевейк“ за най-добра проза на холандски език.[1]

В творчеството ѝ се съчетават северноевропейската сериозност, реализъм и прецизност, но и магията на славянската душевност.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • De overtreder (2007)[1][2][3]
  • De Nederlandse maagd (2010)
    Нидерландската дева, изд. „Светлана Янчева – Изида“ (2017), прев. Анета Данчева-Манолова
  • Roundhay, tuinscène (2013)
  • Foon (2018)
  • De schoft (2023)
  • Gezellige verhalen (2015) – разкази, награда „Бишевел“[1]
    Уютни разкази, изд. „Светлана Янчева – Изида“ (2020), прев. Анета Данчева-Манолова
  • Petersburgse vertellingen (1999) – колони[1]
  • Kleine vogel, grote man (2013) – колони
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marente de Moor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​