Марен Мерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марен Мерсен
Marin Mersenne
Френски математик

Роден
Починал
Париж, Франция

Религия католицизъм
Учил в Национално военно училище
Парижки университет
Научна дейност
Област Математика
Марен Мерсен в Общомедия

Марен Мерсен (на френски: Marin Mersenne) е френски монах, физик, математик и философ. Докато учи в Йезуитския колеж в Ла Флеш, се запознава с Рене Декарт, а при пътуванията си в Холандия и Италия – с Бонавентура Кавалиери, Етиен Паскал и сина му Блез Паскал, а по-късно – и с Кристиан Хюйгенс и Пиер дьо Ферма, с които поддържа научна кореспонденция[1]. Научните му интереси са в областта на математиката, акустиката и теорията на музиката. Работи върху проблема за изохронността на колебанията на математическото махало (свойството да работи с една и съща скорост, независимо от измененията в движещата го сила), което да позволи направата на точен часовник с махало.

Главните му научни приноси са в областта на теорията на числата – изследва т.нар. прости и съвършени числа. Оставя името си на мерсеновите прости числа, които и днес продължават да са обект на научен интерес.

Издава трудовете на Аполоний Пергски, Евклид, Архимед. През 1636 г. разработва схемата на огледален телескоп[2].

На негово име е кръстен кратер от видимата страна на Луната[1].

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Втори и Шести сборник Възражения срещу „Размисли“ на Декарт;
  • „Истинността на науката срещу скептиците и пиронистите“;
  • „Безбожието на атеистите“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987
  2. „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
  • Кинг, Питър Дж., „Сто философи“, изд. Кибеа,2007 г.