Марио Гарсия Менокал
| Марио Гарсия Менокал | |
 | |
| 3-ти президент на Куба | |
| Мандат | 20 май 1913 – 20 май 1917 |
|---|---|
| Вицепрезидент | |
| Енрике Хосе Варона (1913–1917) Емилио Нуньос (1917–1921) | |
| Предшественик | Хосе Мигел Гомес |
| Наследник | Алфредо Саяс |
| Втори мандат | 20 май 1917 – 20 май 1921 |
| Лична информация | |
| Роден | 17 декември 1866 г. |
| Починал | 7 септември 1941 г. |
| Националност | кубинец |
| Религия | римокатолицизъм |
| Съпруга | Мариана Сева и Родригес |
| Деца | 3 |
| Полит. партия | Национална консервативна партия |
| Образование | Университет „Корнел“ |
| Професия | адвокат |
| Военна служба | |
| Род войски | Кубинска освободителна армия |
| Военно звание | генерал |
| Войни/Битки | Кубинска война за независимост |
| Марио Гарсия Менокал в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Аурелио Марио Габриел Франсиско Гарсия Менокал и Деоп (на испански: Aurelio Mario Gabriel Francisco García Menocal y Deop) е кубински революционер и политик. Президент на Куба от 1913 г. до 1921 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гарсия Менокал е роден в Хагуей Гранде, Матансас, Куба. На тринадесет години започва да учи в пансион в Съединените щати, след това в Минния институт Чапакуа в Ню Йорк и в Земеделския колеж в Мериленд. През 1884 г. постъпва в университета „Корнел“, където завършва инженерното училище през 1888 г.
Участник във войната за независимост на Куба. Образован в САЩ инженер, администратор на американската захарна рафинерия "Chaparra". През 1912 г. е избран за президент от Консервативната партия. Менокал встъпва в длъжност през май 1913 г. По-голямата част от управлението му е по време на икономически бум, причинен от бързото покачване на световните цени на захарта, основният експортен продукт на страната. Ръстът на приходите от износ е придружен от бързото развитие на Хавана. Президентството на Менокал въвежда национална валута през 1914 г.
През 1916 г. Менокал е преизбран за втори президентски мандат, побеждавайки бившия президент Хосе Мигел Гомес. Либералната опозиция го обвинява във фалшифициране на изборите и започва бунт.[1] Въпреки това САЩ признава победата на Менокал и стоварва няколко групи морски пехотинци в Куба, след което размириците приключват. Менокал следва Съединените щати в обявяването на война на Германия през 1917 г., влизайки в Първата световна война ден след Съединените щати. Мнозина вярват, че това е опит да се принудят Съединените щати да предоставят повече подкрепа на неговото правителство. През декември е обявена война и на Австро-Унгария. През 1917 и 1918 г. Менокал сключва споразумения със Съединените щати за закупуване на култури от захарна тръстика на цени под пазарните. Въпреки това по време на световната война спекулативното покачване на цените на захарта довежда до рязко увеличение на доходите. През 1920 г. цените на захарта рязко падат. За да спаси кубинските банки от фалит, Менокал въвежда мораториум върху плащанията през октомври 1920 г. Въпреки това през януари 1921 г., под натиска на американските банки, мораториумът е отменен. Повечето кубински банки фалират, а американските банки увеличават контрола си върху кубинската икономика.
На президентските избори през 1920 г. Марио Гарсия Менокал подкрепя Алфредо Саяс, който става победител. Въпреки това, отиващият си президент иска от правителството на САЩ да изпрати специален пратеник в Куба за да наблюдава администрацията на Саяс, който има репутация на слаб ръководител.
Според Херардо Кастеланос президентът Менокал оставя кубинската национална хазна в овърдрафт и несигурно финансово положение. Предполага се, че е похарчил 800 милиона долара през 8-те си години на управление и е оставил плаващ дълг от 40 милиона долара.[2]
След президентството си Гарсия Менокал продължава да се занимава с политика, като отново се опитва да се кандидатира за президент през 1924 г. Той прави опит за революция през 1931 г. и след неуспех заминава за Съединените щати. По-малко от пет години по-късно се завръща в Куба и се кандидатира за президент за последен път през 1936 г.
Умира в Сантяго де Куба.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Менокал е женен за Мариана Сева и Родригес и има три деца - Марио, Раул и Джорджина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- https://archive.org/details/fulgenciobatista00argo
- Argote-Freyre, Frank (2006). Fulgencio Batista: From Revolutionary to Strongman. New Brunswick, New Jersey: Rutgers University Press.
- Minot, John Clair (February 1921). "The Convention in Havana", Delta Kappa Epsilon Quarterly, XXXIX, 1, p. 1–25.
- Otero, Juan Joaquin (1954). Libro De Cuba, Una Enciclopedia Ilustrada Que Abarca Las Artes, Las Letras, Las Ciencias, La Economia, La Politica, La Historia, La Docencia, Y ElProgreso General De La Nacion Cubana - Edicion Conmemorative del Cincuentenario de la Republica de Cuba, 1902-1952 (in Spanish).
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Менокаль, Марио Гарсия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |