Марков град

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марков град
Марков Град
Остатъци от зидове на Марков град
Остатъци от зидове на Марков град
Карта
Местоположение в Сарай
Информация
Страна Северна Македония
Терит. единицаОбщина Студеничани
МестоположениеМатка
ОсноваванеКъсна античност
Състояниечастично запазена
Собственикдържавна

Марков град (на македонска литературна норма: Марков Град) е средновековна крепост южно от съвременното село Матка, Северна Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Марков град се намира се намира в северния край на дългия пролом на река Треска, на 2 km югоизточно от село Матка. Представлява стръмен гребен[1] в източните склонове на планината Осой, на 380 m над реката и 860 m над морското равнище. Заобиколен е от много стръмни скалисти хребети и пропасти. Достъпът е само по тясна пътека от североизток. Мястото е скрито от по-високи скали от всички страни и гледа към протока на реката и трудната комуникация през пролома.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

През Късната античност мястото е укрепено. Издигната е стена от камък и хоросан с ширина 1,6-1,9 m, която огражда заравнения връх и скалния гребен над него, където се издига отделен акропол. Укрепеното пространство е 160 х 115 m (1,5 ha). Жилищният пласт е изследван чрез сондиране - открити са части от късноантична керамика и монета от V век. Мястото е служело за недостъпно убежище по време на военни кризи.[2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на „Света Неделя

Акрополът на старата крепост е възстановен през XIV век. Тук е изградена църквата „Света Неделя“ и северно от нея две манастирски сгради. Новата стена е добре запазена от западната[2] (с порта) и от север и североизток. Открити са множество късносредновековни керамични съдове - от манастирската трапезария и складове. Начинът на изграждане на църквата и останките от стенната стенопис сочат[3] към края на XIV век, откогато е и църквата „Свети Андрей“ в подножието на билото, на ръба на днешното изкуствено езеро.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 295.
  2. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 296.
  3. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 297.