Матка (община Сарай)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Матка.
| Матка Матка | |
| — село — | |
 Църквата на манастира „Свети Андрей“ | |
  Матка | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сарай |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 357 m |
| Население | 468 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Матка в Общомедия | |
Матка (на македонска литературна норма: Матка; на албански: Matka) е село в община Сарай, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападната част на Скопското поле, на левия бряг на река Треска (Голема) след изхода ѝ от клисурата Матка. Селото има две махали - Долна Матка и Горна Матка. Край селото са разположени няколко средновековни манастира - „Успение Богородично“, веднага южно от Долна Матка, „Свети Андрей“ високо на юг в каньона, над него на десния бряг на Треска е църквата „Свети Никола“, а срещу него на левия бряг са „Света Неделя“ и „Свети Спас“ в крепостта Марков град.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Матка е смесено село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Матка живеят 60 българи християни и 120 арнаути мохамедани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Матка има 56 българи екзархисти и 42 албанци.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Матка (Matka) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Матка като албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Матка има 468 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 167 |
| албанци | 300 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 115-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
