Матка (пролом)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Матка.

Пролом Матка
Изглед от местността Маркови порти
Изглед от местността Маркови порти
Macedonia location map.svg
41.94° с. ш. 21.3° и. д.
Пролом Матка
Пролом Матка
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 60 m
държава: Република Македония
река: Треска
Проломът в близост до езерото Матка

Матка (на македонска литературна норма: Матка) е пролом с дължина 18 km на река Треска в Република Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Простира се на около 5000 ha площ, на 17 km югозападно от Скопие. В пролома, изграден от варовикови скали, има десет пещери с дължина от 20 до 176 m и две карстови пропасти с дълбочина до 35 m.[2]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В пролома се срещат над 1000 растителни вида, от които около 20% са ендемити и реликти. Представители на терциерни реликти са Viola kosaninii и Ramonda nathaliae. На територията на пролома са открити нов вид паяк и пет вида скорпиони. Ендемичните видове са 77, а 18 са нови за науката.

Културно-историческо наследство[редактиране | редактиране на кода]

В пролома Матка се намира спелеологичният парк наречен на трагично загиналият алпинист Йованица Гроздански. Състои се от три пещери и една подводна пещера.[3]

Проломът Матка е известен и с името Света гора заради големият брой средновековни църкви и манастири – „Св. Андрей“, „Св. Богородица“, „Св. Никола Шишевски“, има останки от „Св. Неделя“ и новопостроените „Св. Йоан Златоуст“, „Св. Петка“, „Св. Троица“, „Св. Спас“.[1]

В миналото за защита на църквите и манастирите в пролома е изградена крепостта Марков град.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((bg)) Динчев, Евгений. Каньонът Матка – алпийският център на Македония. // в. „Сега“. Посетен на 02.08.2015.
  2. Hadži Pecova, Stefanka, Mihailo Zikov, Pene Penev, Dušan Manakoviḱ, Rade Drenkovski, Ilija Drozdovski, Vera Korobar, Biserka Filipova, Stefan Bužarovski, Malinka Ristevska Jordanova. Planinskiot masiv Jakupica: istražuvanje i vrednuvanje na prirodnoto bogatstvo. Studentski zbor, 1999.
  3. „Пештерата Врело во кањонот Матка“, Економија и бизнис, година 16, број 178, април 2013, стр, 86 – 87.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония