Матка (пролом)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Матка.
Пролом Матка | |
---|---|
![]() Изглед от местността Маркови порти | |
Тип на обекта: | пролом |
Данни | |
Надм. височина: | 60 m |
държава: | Република Македония |
река: | Треска |

Матка (на македонска литературна норма: Матка) е пролом с дължина 18 km на река Треска в Република Македония.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Простира се на около 5000 ha площ, на 17 km югозападно от Скопие. В пролома, изграден от варовикови скали, има десет пещери с дължина от 20 до 176 m и две карстови пропасти с дълбочина до 35 m.[2]
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
В пролома се срещат над 1000 растителни вида, от които около 20% са ендемити и реликти. Представители на терциерни реликти са Viola kosaninii и Ramonda nathaliae. На територията на пролома са открити нов вид паяк и пет вида скорпиони. Ендемичните видове са 77, а 18 са нови за науката.
Културно-историческо наследство[редактиране | редактиране на кода]
В пролома Матка се намира спелеологичният парк наречен на трагично загиналият алпинист Йованица Гроздански. Състои се от три пещери и една подводна пещера.[3]
Проломът Матка е известен и с името Света гора заради големият брой средновековни църкви и манастири – „Св. Андрей“, „Св. Богородица“, „Св. Никола Шишевски“, има останки от „Св. Неделя“ и новопостроените „Св. Йоан Златоуст“, „Св. Петка“, „Св. Троица“, „Св. Спас“.[1]
В миналото за защита на църквите и манастирите в пролома е изградена крепостта Марков град.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки от пролома Матка
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Динчев, Евгений. Каньонът Матка – алпийският център на Македония. // в. „Сега“. Посетен на 2 август 2015.
- ↑ Hadži Pecova, Stefanka, Mihailo Zikov, Pene Penev, Dušan Manakoviḱ, Rade Drenkovski, Ilija Drozdovski, Vera Korobar, Biserka Filipova, Stefan Bužarovski, Malinka Ristevska Jordanova. Planinskiot masiv Jakupica: istražuvanje i vrednuvanje na prirodnoto bogatstvo. Studentski zbor, 1999.
- ↑ „Пештерата Врело во кањонот Матка“, Економија и бизнис, година 16, број 178, април 2013, стр, 86 – 87.