Марксизмът и националният въпрос
| „Марксизмът и националният въпрос“ | |
| «Марксизм и национальный вопрос» | |
| Автор | Йосиф Сталин |
|---|---|
| Първо издание | 1913 г. |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | статия |
„Марксизмът и националният въпрос“ (на руски: «Марксизм и национальный вопрос») е теоретична статия на Йосиф Сталин, написана във Виена и публикувана през 1913 г.
След дадените положителни оценки за нея от страна на Ленин е призната за първата болшевишка разработка, в която аргументите на защитниците на „културно-националната автономия“ в лицето на австромарксизма са опровергани. Работата придобива известност сред руските марксисти, и оттогава Сталин започва да се смята за специалист по националните проблеми.[1]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Сталин започва статията с описание на „контрареволюцията“, която поражда „вълна от национализъм“ както отгоре, така и отдолу. По-специално той отрича националните движения като изброява: „ционизма сред евреите“, „шовинизма в Полша“, „панисламизма сред татарите“, национализма на арменците, грузинците и украинците. Сталин призовава социалдемокрацията да „смъмри национализма“, като му противопоставя „изпитаното оръжие на интернационализма“. Сталин определя нацията като „исторически установена стабилна общност от хора, формирана на основата на общ език, територия, икономически живот и психическо състояние“. В същото време той пише, че държавната общност не е идентична с „националната общност“. Например, нацията отсъства в Австро-Унгария. Основните критерии за една нация според него са: „общ език" - чехите запазват оригиналността си в Австро-Унгария благодарение на отделен език; „общност на територията“ - „северноамериканците“ говорят един и същ език с британците, но териториално не образуват с тях единна нация; „общност на икономическия живот“ - до 19 век грузинците живеят в различни икономически обособени княжества на една и съща територия и не образуват единна нация, „национален характер“ - ирландците говорят един и същ език с британците, обитават една и съща територия и участват в общ икономически живот, но имат „своеобразна национална самобитност“. Въз основа на тези критерии Сталин смята, че руските, галицките, американските, грузинските и другите евреи не представляват единна нация, тъй като това което ги свързва е „религия, общ произход и следи от национален характер“. По този въпрос той спори с Ото Бауер, обвинявайки го в спиритизъм. Според Сталин европейските нации (британци, французи, италианци, германци) се оформят в ерата на капитализма, която заменя „феодалната разпокъсаност“. Признавайки правото на нациите на самоопределение, Сталин смята, че „закавказките татари“ не трябва да се отделят от Русия. Той критикува австромарксистката идея за национална автономия за запазването на националните характеристики като опит за „връщане назад на колелото на историята“. Решаването националния въпрос, Сталин вижда в „регионалната автономия“, като по този начин ще се извърши демократизация и ще се спазват правата за ползване на майчин език.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография. Състaвители: Г. Ф. Александров и колектив, Издателство на Българската Комунистическа Партия, София, 5-о издание, 1950 г. стр. 45-46.