Марк Граний Марцел
| Марк Граний Марцел | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Марк Граний Марцел (на латински: Marcus Granius Marcellus) е политик на късната Римска република през началото на 1 век, проконсул на сенаторската римска провинция Витиния през 14/15 г.
Произлиза от римската фамилия Грании. Притежавал керемиджийница в град Тифернум Тиберинум (днес Чита ди Кастело) в Умбрия.[1]
Той става проконсул на Витиния през 14 г. след Апий Клавдий Пулхер и Луций Лициний. Сменен е през 15 г. от Луций Ведий Лепид.[2]
През 15 г. в началото на принципата на Тиберий той е обвинен в императорска обида и изнудване. Обвинението е от квестор Авъл Цепион Криспин, негов бивш подчинен, a Роман Хиспон го обвинява, че си бил сложил своите изображения по-високо от тези на Цезарите.[3][4]
Неговият син вероятно Граний Марциан през 35 г., също по времето на Тиберий, е съден за императорска обида (maiestas) и се самоубива.[5]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Edmund Groag, Granius 14). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII,2, Stuttgart 1912, Sp. 1822 – 1823.