Марк Граний Марцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марк Граний Марцел (на латински: Marcus Granius Marcellus) е политик на късната Римска република през началото на 1 век, проконсул на сенаторската римска провинция Витиния през 14/15 г.

Произлиза от римската фамилия Грании. Притежавал керемиджийница в град Тифернум Тиберинум (днес Чита ди Кастело) в Умбрия.[1] Той става проконсул на Витиния през 14 г. след Апий Клавдий Пулхер и Луций Лициний. Сменен е през 15 г. от Луций Ведий Лепид.[2]

През 15 г. в началото на принципата на Тиберий той е обвинен в императорска обида и изнудване. Обвинението е от квестор Авъл Цепион Криспин, негов бивш подчинен, a Роман Хиспон го обвинява, че си бил сложил своите изображения по-високо от тези на Цезарите.[3][4]

Неговият син вероятно Граний Марциан през 35 г., също по времето на Тиберий, е съден за императорска обида (maiestas) и се самоубива. [5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CIL 11, 8107
  2. Тацит, Annalen 1,76
  3. Тацит, Annalen 1, 74
  4. Светоний, Tiberius 58
  5. Тацит, Annalen 6, 38, 4.