Маруан II ибн Мохамед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маруан II ибн Мохамед
Роден
Починал

Религия Ислям
Семейство
Род Умаяди

Маруан II (Маруан ибн Мохамед ибн Маруан; Маруан ал-Химар; Маруан Глухият) (688 – 750 г.) е последният, четиринадесети арабски халиф (744 – 750) от династията Омаяди, управлявал в Дамаск. Внук на халифа Марван I. Известен пълководец. Неговите двама сина, Убайдала и Абдала са назначени за губернатори и поддържат властта на баща си със сила. След бунта на Абасидите халифът е убит, а синовете бягат в Етиопия, където Убайдала загива в бой. Единственият оцелял от династията Омаяди е Абд ал-Рахман I, който успява да избяга, прекосява Африка в посока запад, пресича Гибралтарския пролив, консолидира отделните арабски владения и основава Кордобския емират (756). Така завършва започналото няколко десетилетия преди това арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров.