Масорети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Масоретите (на иврит: בעלי המסורה) са групи еврейски книжовници, работили между VI и X век,[1] главно в Тиберия, Йерусалим и Вавилония. Всяка от тях разработва своя система за произношение и граматически насоки под формата на диакритични бележки върху библейския текст, с цел да се уеднакви произношението, делението на параграфи и стихове и кантилацията на Стария завет.

Числовата масора съдържала 5 845 стиха и 79 856 букви на Тората, т.е. без нито една да е загубена от античността.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wegner, Paul. The Journey From Texts to Translations. Baker Academic, 1999. ISBN 978-0801027994. с. 172.
  2. Шураки, Андре. История на юдаизма, Съхраняването на библейските текстове, стр. 33 – 34. ИК „Одри“, ISBN 954-9904-08-3, 1999.