Медийна прозрачност
Медийна прозрачност е концепцията за определянето как и защо дадена информация се разпространява по различни медийни канали. Тя е необходима, за да се даде възможност на членовете на обществото да си изградят мнение за стойността, която им носи информацията, идеите и мненията, разпространявани от медиите.[1]
В изследванията на комуникацията една медия се разглежда като прозрачна тогава, когато:
- налице са много, често конкуриращи се, източници на информация,
- добре е известен методът за придобиване (доставка) на информацията,
- каналите на финансиране на медията са публично известни.
Други аспекти на медийната прозрачност включват документация под отворен код, открити срещи с аудиторията, свобода на словото и законодателни инициативи, одити и предоставяне на информация за изразходване на средствата, допитване до рецензенти, и други.
Фактори за прозрачност
[редактиране | редактиране на кода]В изследване от 2003 година на Института за ПР и ИПРА, в рамките на Кампанията за медийна прозрачност, се открояват осем фактора, които влияят върху прозрачността в медиите:
- добри традиции в самоопределянето на гражданите,
- изчерпателни антикорупционни закони и ефективното им прилагане,
- отчетност на изпълнителната власт пред гражданите на всички нива,
- високи нива на грамотност на населението,
- високи стандарти в професионалното обучение на практикуващите журналисти,
- утвърден и действащ журналистически кодекс за професионална етика,
- свобода на словото, свобода на печата и разпространението на информацията,
- силна конкуренция между множество медии.[2][3]
Специфични мерки
[редактиране | редактиране на кода]В своята Препоръка № R(94),[1] Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва включването в националните законодателства на страните-членки на различни специфични мерки, гарантиращи прозрачността на електронните медии и пресата. Част от тези мерки са свързани с разкриване на информация при издаване на лицензи за радио и телевизия, други – с разкриване на информация като следствие от предоставянето на такива лицензи, трети касаят властите, отговарящи за осигуряването на прозрачност при експлоатирането на службите за радио и телевизия. В сектора на печата, се предлага прозрачността в областта на печата да бъде гарантирана с разкриване на информация в следните пет категории:
- информация за самоличността на лицата или органите, участващи в издателската структура на дадена печатна медия, а така също и за естеството и степента на участие на тези лица или органи в структурата на медията;
- информация за акциите в други медии, притежавани от издателската структура или от участващите в нея лица или органи;
- информация, отнасяща се до лицата или органите, които биха могли да упражняват силно влияние върху редакционната линия на медията;
- информация за редакторската политика или политическата ориентация на печатната медия;
- информация относно финансовите резултати на издателската структура на медията, както и относно тиража и разпространението на изданието.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Препоръка № R(94) 13 на Комитета на министрите до държавите членки относно мерките за насърчаване на прозрачността на медиите, сайт на програма Достъп до информация
- ↑ International Index of Bribery for News Coverage[неработеща препратка], Dean Kruckeberg and Katerina Tsetsura, IPR, IPRA, 2003
- ↑ ПР индустрията и медиите Архив на оригинала от 2009-04-17 в Wayback Machine., Десислава Бошнакова, Годишник 2006 на Департамент по Масови комуникации, НБУ, ISSN 1310-8670
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Media transparency в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |