Медийна прозрачност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Медийна прозрачност е концепцията за определянето как и защо дадена информация се разпространява по различни медийни канали. Тя е необходима, за да се даде възможност на членовете на обществото да си изградят мнение за стойността, която им носи информацията, идеите и мненията, разпространявани от медиите.[1]

В изследванията на комуникацията една медия се разглежда като прозрачна тогава, когато:

  • налице са много, често конкуриращи се, източници на информация,
  • добре е известен методът за придобиване (доставка) на информацията,
  • каналите на финансиране на медията са публично известни.

Други аспекти на медийната прозрачност включват документация под отворен код, открити срещи с аудиторията, свобода на словото и законодателни инициативи, одити и предоставяне на информация за изразходване на средствата, допитване до рецензенти, и други.

Фактори за прозрачност[редактиране | редактиране на кода]

В изследване от 2003 година на Института за ПР и ИПРА, в рамките на Кампанията за медийна прозрачност, се открояват осем фактора, които влияят върху прозрачността в медиите:

  • добри традиции в самоопределянето на гражданите,
  • изчерпателни антикорупционни закони и ефективното им прилагане,
  • отчетност на изпълнителната власт пред гражданите на всички нива,
  • високи нива на грамотност на населението,
  • високи стандарти в професионалното обучение на практикуващите журналисти,
  • утвърден и действащ журналистически кодекс за професионална етика,
  • свобода на словото, свобода на печата и разпространението на информацията,
  • силна конкуренция между множество медии.[2][3]

Специфични мерки[редактиране | редактиране на кода]

В своята Препоръка № R(94),[1] Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва включването в националните законодателства на страните-членки на различни специфични мерки, гарантиращи прозрачността на електронните медии и пресата. Част от тези мерки са свързани с разкриване на информация при издаване на лицензи за радио и телевизия, други – с разкриване на информация като следствие от предоставянето на такива лицензи, трети касаят властите, отговарящи за осигуряването на прозрачност при експлоатирането на службите за радио и телевизия. В сектора на печата, се предлага прозрачността в областта на печата да бъде гарантирана с разкриване на информация в следните пет категории:

  1. информация за самоличността на лицата или органите, участващи в издателската структура на дадена печатна медия, а така също и за естеството и степента на участие на тези лица или органи в структурата на медията;
  2. информация за акциите в други медии, притежавани от издателската структура или от участващите в нея лица или органи;
  3. информация, отнасяща се до лицата или органите, които биха могли да упражняват силно влияние върху редакционната линия на медията;
  4. информация за редакторската политика или политическата ориентация на печатната медия;
  5. информация относно финансовите резултати на издателската структура на медията, както и относно тиража и разпространението на изданието.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Препоръка № R(94) 13 на Комитета на министрите до държавите членки относно мерките за насърчаване на прозрачността на медиите, сайт на програма Достъп до информация
  2. International Index of Bribery for News Coverage[неработеща препратка], Dean Kruckeberg and Katerina Tsetsura, IPR, IPRA, 2003
  3. ПР индустрията и медиите Архив на оригинала от 2009-04-17 в Wayback Machine., Десислава Бошнакова, Годишник 2006 на Департамент по Масови комуникации, НБУ, ISSN 1310-8670
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Media transparency“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.