Международен университет за приложни науки
Международен университет за приложни науки IU | |
IU Internationale Hochschule | |
Основан | 1998 г. |
---|---|
Вид | Частен, държавно признат |
Ректор | Проф. д-р Холгер Зомерфелд (от 2021 г.)[1] |
Студенти | ок. 85 000 (2022) |
Местоположение | Ерфурт, Тюрингия, Германия |
Сайт | www.iu.de; www.iu.org |
Международен университет за приложни науки IU в Общомедия |
Международен университет за приложни науки IU (на немски: IU Internationale Hochschule) е държавно признат частен университет за приложни науки със седалище в Ерфурт, Германия и разполага с 28 филиала в цялата страна.
Университетът предлага програми за присъствено обучение на английски език, програми за дуално обучение на немски език, както и дистанционни и комбинирани програми на немски и английски език. С над 85 000 студенти Международният университет за приложни науки IU е най-големият университет в Германия от 2021 г.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]IU е основан през 1998 г. като Международен университет по приложни науки Бад Хонеф/ Бон (IFH) в Бад Хонеф, Германия, а обучителните програми стартират през зимния семестър на 2000/2001 г. с 23-ма студенти[4].
Първоначално университетът започва дейността си във Feuerschlößchen, бившия дом на Вилхелм Жирарде, разположен северно от центъра на Бад Хонеф. През 2000 г. е преместен в бившите помещения на епископския двор в квартал Бад Хонеф-Бойел, в които преди това се е помещавало бизнес училище. През 2005 г. комплексът от сгради, включени в списъка на ЮНЕСКО[5], е разширен и включва две общежития и трапезария. През февруари 2007 г. е открита нова административна сграда с библиотека, семинарни зали и офиси.
През юли 2009 г. Германският съвет за наука и хуманитарни науки акредитира институционално университета за период от десет години[6], а през 2021 г. – за още пет години[7]. През 2010 г. университетът става член на Германската конференция на ректорите[8].
В средата на 2013 г. IU се обединява с Университета за приложни науки Адам Рийс в Ерфурт, също частен университет, като по този начин разширява списъка си с учебни програми, включвайки модела на дуално обучение. През март 2016 г. се обединява и с Университета за международен бизнес и логистика (HIWL) в Бремен и оттогава предлага програми за дуално обучение и там.
През октомври 2017 г. е преименуван от Международен университет за приложни науки Бад Хонеф / Бон на Международен университет за приложни науки IUBH. През март 2021 г. отново сменя името си на Международен университет по приложни науки IU.[9]
През 2019 г. седалището на университета е преместено в Ерфурт. Оттогава университетът е под действието на Закона за висшето образование на Тюрингия[10].
Организация
[редактиране | редактиране на кода]От 1999 г. насам Международният университет за приложни науки е държавно признат и акредитиран от Научния съвет през 2009 г. и отново през 2021 г.[6][7] Програмите за обучение, както и вътрешното управление на университета („системна акредитация“), са допълнително акредитирани от Фондацията за международна акредитация на бизнес администрацията (FIBAA) от името на Акредитационния съвет на Фондацията[8].
Спонсорът на университета е IU Internationale Hochschule GmbH, чийто единствен акционер от 2007 г. насам е компанията Career Partner GmbH (от 2021 г.: IU Group N.V.).[11][12] Последната е собственост на британската инвеститорска група Oakley от 2017 г. насам, а преди това е била собственост на базираната в Мюнхен инвестиционна компания Auctus от 2007 до 2015 г., както и на базираната в САЩ Apollo Group от 2015 до 2017 г.[13].
Ръководните органи на университета са ректоратът, сенатът и специализираният консултативен съвет, който отговаря за представянето на специализираните интереси на департаментите и компаниите. Спрямо обхвата на курсовете вътрешно университетът е разделен на т. нар. звена, всяко от които е подчинено на отделен проректорат. До голяма степен университетът е разделен и на автономни регионални и местни ръководства с девет предметни области.[7]
Местоположения
[редактиране | редактиране на кода]В допълнение към виртуалния кампус понастоящем университетът разполага с 28 локации: Аугсбург, Бад Хонеф, Берлин, Билефелд, Брауншвайг, Бремен, Дортмунд, Дрезден, Дуисбург, Дюселдорф, Ерфурт, Есен, Франкфурт на Майн, Фрайбург, Хамбург, Хановер, Карлсруе, Кьолн, Лайпциг, Любек, Майнц, Манхайм, Мюнхен, Мюнстер, Нюрнберг, Пейне (до края на 2021 г.), Щутгарт и Улм. През 2022 г. ще бъдат добавени следните локации: Аахен, Бохум, Касел, Киил, Мьонхенгладбах, Потсдам, Равенсбург, Регенсбург, Рощок, Заарбрюкен и Вупертал[14].
За дистанционното обучение са на разположение и редица изпитни центрове в чужбина, намиращи се на територията на Гьоте институт.
Учебни програми
[редактиране | редактиране на кода]Международен университет за приложни науки IU предлага около 200 бакалавърски, магистърски и MBA програми в различни формати на обучение (дистанционно обучение, комбинирано обучение, MyStudium, дуално обучение) от следните тематични области:
- Дизайн, архитектура и строителство
- Здраве
- Хотелиерство, туризъм и събития
- Човешки ресурси
- ИТ и технологии
- Маркетинг и комуникации
- Социални науки
- Транспорт и логистика
- Икономика и управление
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Holger Sommerfeldt neuer Rektor der IUBH“ auf idw-online.de vom 8. März 2021, abgerufen am 10. März 2021
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- „Holger Sommerfeldt neuer Rektor der IUBH“, idw-online.de, 8-ми март 2021 г., посетена на 10-ти март 2021 г.
- https://www.iu-careers.com/, посетен на 11-ти май 2022 г.
- General-Anzeiger Bonn: IU Internationale Hochschule: IUBH wird grösste deutsche Hochschule – und zur „IU Internationale Hochschule“, 22-ри март 2021 г., посетен на 13-ти декември 2021 г.
- General-Anzeiger Bonn: Internationale Fachhochschule Bad Honnef feiert zehnjähriges Bestehen, 20-ти май 2010 г., посетен на 13-ти декември 2021 г.
- Denkmalliste der Stadt Bad Honnef, Nummer A 124
- Wissenschaftsrat: Stellungnahme zur Akkreditierung der Internationalen Fachhochschule Bad Honnef • Bonn (IFH) Архив на оригинала от 2022-08-30 в Wayback Machine., 9-ти юли 2009 г., посетен на 13-ти октомври 2020 г.
- Wissenschaftsrat: Stellungnahme zur Institutionellen Reakkreditierung der IUBH Internationale Hochschule (IUBH), Erfurt, януари 2021 г., посетен на 13-ти декември 2021 г.
- Beschluss der FIBAA-Akkreditierungskommission für institutionelle Verfahren., Systemakkreditierung, Gutachten (IUBH). FIBAA, 4-ти декември 2018 г., посетен на 13-ти октомври 2020 г.
- Neuer Name: IUBH jetzt IU Internationale Hochschule Архив на оригинала от 2022-08-22 в Wayback Machine., zeit.de, 23-ти март 2021 г., посетен на 13-ти декември 2021 г.
- Tino Zippel: Wie Thüringer Hochschulen Millionen durch die Hintertür verdienen. На: Ostthüringer Zeitung[1], 29-ти ноември 2019 г., посетен на 20-ти април 2020 г.
- Daten & Fakten | Career Partner, 9-ти май 2021 г., посетен на 13-ти декември 2021 г.
- IU Group | Education for Everyone, посетен на 13-ти декември 2021 г.
- Acquisition of Career Partner Group – Company Announcement. На: Financial Times, 6-ти ноември 2017 г., посетен на 13-ти декември 2021 г.
- Standorte | IU Internationale Hochschule, посетен на 13-ти декември 2021 г.
- Studienangebot | IU Internationale Hochschule, посетен на 13-ти декември 2021 г.
Университети | Университет Ерфурт • Технически университет Лименау • Йенски университет „Фридрих Шилер“ • Баухаус Университет Ваймар |
---|---|
Държавни специализирани висши учебни заведения | Специализиран ВУЗ Ерфурт • ВУЗ „Ернст Абле“ Йена • ВУЗ Нордхаузен • ВУЗ Шмалкалден • Институт за публично управление Тюрингия |
Частни висши учебни заведения | Здравен институт Тюрингия • ЗМУ Здравен медицински университет (Ерфурт) • IU Международен университет за приложни науки (Ерфурт) |
Музикална академия | Музикална академия „Франц Лист“ Ваймар |
ВУЗ за дуално обучение | ВУЗ за дуално обучение Гера-Айзенах |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата IU Internationale Hochschule в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|