Направо към съдържанието

Меморандум за независимостта на Македония (1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Меморандум за независимостта на Македония“
Mémorandum consérnant l'indépendance de la Macédoine
Първо издание1 март 1913 г. г.
Санкт Петербург, Русия
Оригинален езикфренски
Жанрмемоар
Картата на Македония изработена от Чуповски, представена в допълнение към Меморандума
Димитър Чуповски, Наце Димов и Гаврил Константинович в Санкт Петербург на 21 март 1913 г.

„Меморандумът за независимостта на Македония“ (на френски: Mémorandum consérnant l'indépendance de la Macédoine) е документ от 1913 година, с който се исква независимост на областта Македония, съставен в руската столица Санкт Петербург от група македонисти. Това са бившите членове на Славяно-македонското научно и литературно дружество братята Димитър Чуповски и Наце Димов, както и Гаврил Константинович и Александър Везенков. Меморандумът е изготвен на 1 март 1913 г. и е изпратен до британския външен министър сър Едуард Грей, както и до руския външен министър. Меморандумът е публикуван впоследствие във вестникк „Македонский голос“ и в някои руски и европейски вестници.[1] В допълнение Чуповски изготвя политико-географска карта на Македония в нейните природни, географски, етнически и стопански граници с подзаглавие по програма на македонските народници, която е приложена към меморандума.

В документа, който е първата публична изява на македонистките идеи пред европейската общественост, се излага и подчертава борбата на македонците за свобода и собствена държава, с акцент върху участието им в Балканската война, като се иска признаването им за равноправна съвоюваща страна.[2] Чрез няколко точки в меморандума са посочени и искания, най-важни сред които са: Македония да стане независима, както и да бъде свикано регионално Народно събрание в Солун за определяне статута на новата държава, което да регулира отношенията ѝ със съседните страни.[2] В документа между другото се казва:

Македонската колония в Петербург, изпълнявайки своето свято задължение към родината и, съзнателно приемайки девиза „Македония на македонците“, протестира и не може да остане равнодушна, когато съюзените балкански държави, наши братя по кръв и вяра, се готвят да разкъсат нашата татковина, която стои на същото културно ниво като тях, която и по брой на населението е по-голяма от Сърбия и Гърция поотделно. Не може да гледа на тази траурна процесия за погребението на нашата нещастна родина Македония, на погребението и унищожаването на политическия и на духовния живот на целия народ... Турското робство е заменено с християнско робство!

На 7 юни македонистите излизат с втори меморандум с подобно съдържание, който бил адресиран до обществеността в държавите от тогавашния Балкански съюз.

  1. Ристовски, Блаже. Македонија и македонската нација. Скопје, Детска радост, 1995. с. 251-252.
  2. а б Ристовски, Блаже. Македонија и македонската нација. Скопје, Детска радост, 1995. с. 254.