Едуард Грей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Грей
Едуард Грей
Мандат
10 декември 1905 – 10 декември 1916
Предшественик Хенри Лансдаун
Наследник Артър Балфур
Роден
Починал
7 септември 1933 (на 71 г.)
Националност англичанин
Религия Англиканизъм
Полит. партия Либерална
Занятие Член на Парламента, държавник, политик, дипломат
Военна служба
Години 1906 – 1916
1919 – 1920
Преданост Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Войни/битки Първа световна война

Едуард Грей е британски политик и дипломат.

От 1885 г. е член на британския парламент от либералната партия. Заместник-министър на външните работи (1892 – 1895).

Министър на външните работи (1905 – 1916) и член на Камарата на лордовете (1916).

Посланик на Великобритания в САЩ (1919 – 1920).

Грей е привърженик на активната външна политика и продължава още по-действено политиката на своя предшественик, част от която е, и с която Британия (и Англия в частност) излиза окончателно от т.нар. блестяща изолация. Поддържа колониалната експанзия.

Грей сключва англо-руско съглашение с което временно слага край на продължилата век „голяма игра“. С този междудържавен акт окончателно е оформена Антантата.

Политика провеждана от Грей де факто съдейства за избухването на Първата световна война, след като именно Грей води преговорите с посланиците на Германия и Русия в Обединеното кралство след сараевския антентат и даването на т.нар. юлски ултиматум.

Грей не се поддава на лобирането на Уинстън Чърчил и някои други членове на кабинета – за привличането на Царство България на страната на Антантата в началото на Първата световна война[1]

  1. Гунев, Георги и др. Уинстън Чърчил и Балканите. София, Рива, 2007. ISBN 978-954-320-105-1. с. 81..

    Източници[редактиране | редактиране на кода]