Едуард Грей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Грей
Едуард Грей
Мандат
10 декември 1905 – 10 декември 1916
Предшественик Хенри Лансдаун
Наследник Артър Балфур
Роден
Починал
7 септември 1933 г. (на 71 г.)
Националност англичанин
Религия Англиканизъм
Полит. партия Либерална
Занятие Член на Парламента, държавник, политик, дипломат
Военна служба
Години 1906 – 1916
1919 – 1920
Преданост Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Войни/битки Първа световна война

Едуард Грей е британски политик и дипломат. От 1885 г. е член на Камарата на общините в британския парламент от Либералната партия. Заместник-министър на външните работи (1892 – 1895) и министър на външните работи (1905 – 1916). Член на Камарата на лордовете (1916). Посланик на Великобритания в САЩ (1919 – 1920).

Грей е привърженик на активната външна политика и продължава още по-действено политиката на своя предшественик Лансдаун, част от която е, и с която Великобритания излиза окончателно от т.нар. блестяща изолация. Поддържа колониалната експанзия.

През 1907 г. Грей сключва англо-руско съглашение, с което временно слага край на продължилата век „голяма игра“ - съперничество между Британската империя и Русия в Централна Азия. С този междудържавен акт окончателно е оформена Антантата.

Политика провеждана от Грей де факто съдейства за избухването на Първата световна война, след като именно Грей води преговорите с посланиците на Германия и Русия в Обединеното кралство след Сараевския антентат и отправянето на т.нар. юлски ултиматум на Сърбия от Австро-Унгария.

Грей не се поддава на лобирането на Уинстън Чърчил и някои други членове на кабинета относно привличането на Царство България на страната на Антантата в началото на Първата световна война[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гунев, Георги и др. Уинстън Чърчил и Балканите. София, Рива, 2007. ISBN 978-954-320-105-1. с. 81.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Sir Edward Grey – справка от официалното издание на британския парламент Hansard с препратки към 6429 негови изказвания в периода 1887 – 1933