Мигел Бенасиаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мигел Бенасиаг
Miguel Benasayag
френски философ
Мигел Бенасиаг през 2010 г.
Мигел Бенасиаг през 2010 г.

Роден

Образование Университет Париж-VII: Дени Дидро
Парижки университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Епистемология
Научна дейност
Област Психология
Образование Университет Париж-VII: Дени Дидро
Мигел Бенасиаг в Общомедия

Мигел Бенасиаг (на френски: Miguel Benasayag) е френски философ, психолог и психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1953 година в Буенос Айрес, Аржентина. Бенасиаг е привърженик на идеите на Че Гевара и член на герилията.[1] Заради своята политическа дейност на опозиционер излежава присъда от няколко години затвор в Аржентина. След освобождението си живее във Франция, където продължава да води борба в името на левите си убеждения против глобализацията и се занимава с университетска научноизследователска дейност.

През 1999 г. публикува „Манифест на Алтернативата мрежа за съпротива“.[2] По време на президентските избори от 2007 г. във Франция поддържа кандидатурата на Жозе Бове.

Бенасиаг води сутрешно предаване в RFI (Радио Франс Ентернасионал). През март 2004 г. е уволнен след представяне на книгата „Полиция и справедливост“ на Евелин Сир-Марен, член на Синдикатите на магистратурата, която твърди, че Никола Саркози – министър на вътрешните работи, и Доминик Пербен – министър на правосъдието, са приложили в действие 11 от 24 от предложените мерки за сигурност на FN (Френската националистическа партия на Жан-Мари Льо Пен).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Malgré tout, contes à voix basse des prisons argentines (1980), François Maspero (titre original: A pesar de todo)
  • Utopie et liberté. Les droits de l'homme: une idéologie? (1986), La Découverte.
  • Critique du bonheur avec Edith Charlton (1989), La Découverte.
  • Cette douce certitude du pire avec Edith Charlton (1991), La Découverte.
  • Peut-on penser le monde? Hasard et incertitude, en collaboration avec Herman Akdag et Claude Secroun (1997), éditions du Félin.
  • Le Mythe de l'individu de Miguel Benasayag (1998), La Découverte.ISBN 2-7071-2883-X
  • La Fabrication de l'information: les journalistes et l'idéologie de la communication (1999) de Florence Aubenas, Miguel Benasayag
  • Du Contre-pouvoir de Miguel Benasayag et Diego Sztulwarkal (2000), La Découverte.
  • Résister, c'est créer, en collaboration avec Florence Aubenas (2002), La Découverte.
  • Che Guevara: Du mythe à l’homme – Aller-retour de Miguel Benasayag (2003) -- Broché.
  • Les Passions tristes. Souffrance psychique et crise sociale, de Miguel Benasayag, en collaboration avec Gérard Schmit (2003), La Découverte, nouvelle édition 2006 -- Broché.
  • Abécédaire de l'engagement, avec Béatrice Bouniol (2004), Bayard -- Broché.
  • La Fragilité de Miguel Benasayag (2004), édition la découverte, collection armillaire.
  • Connaître est agir (2006), édition la découverte, collection armillaire.
  • La Santé mentale en actes: De la clinique au politique de Miguel Benasayag (Postface), et al (2005) -- Broché
  • Connaître est agir (2006), édition la découverte, collection armillaire.
  • Plus jamais seul, le phénomène du téléphone portable (2006), édition Bayard.
  • Éloge du conflit, avec Angélique del Rey (2007), La Découverte.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „le philosophe libertaire Miguel Benasayag“, в Nicolas Truong, Le Théâtre des idées: 50 Penseurs pour comprendre le XXIe siècle, Flammarion, 2008, page 253.
  2. Manifeste du Réseau de Résistance Alternatif

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]