Мигел Бенасиаг
| Мигел Бенасиаг Miguel Benasayag | |
| френски философ | |
.jpg) Мигел Бенасиаг през 2010 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Университет Париж-VII: Дени Дидро Парижки университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Съвременна философия |
| Интереси | Епистемология |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Мигел Бенасиаг в Общомедия | |
Мигел Бенасиаг (на френски: Miguel Benasayag) е френски философ, психолог и психоаналитик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1953 година в Буенос Айрес, Аржентина. Бенасиаг е привърженик на идеите на Че Гевара и член на герилията.[1] Заради своята политическа дейност на опозиционер излежава присъда от няколко години затвор в Аржентина. След освобождението си живее във Франция, където продължава да води борба в името на левите си убеждения против глобализацията и се занимава с университетска научноизследователска дейност.
През 1999 г. публикува „Манифест на Алтернативата мрежа за съпротива“.[2] По време на президентските избори от 2007 г. във Франция поддържа кандидатурата на Жозе Бове.
Бенасиаг води сутрешно предаване в RFI (Радио Франс Ентернасионал). През март 2004 г. е уволнен след представяне на книгата „Полиция и справедливост“ на Евелин Сир-Марен, член на Синдикатите на магистратурата, която твърди, че Никола Саркози – министър на вътрешните работи, и Доминик Пербен – министър на правосъдието, са приложили в действие 11 от 24 от предложените мерки за сигурност на FN (Френската националистическа партия на Жан-Мари Льо Пен).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Malgré tout, contes à voix basse des prisons argentines (1980), François Maspero (titre original: A pesar de todo)
- Utopie et liberté. Les droits de l'homme: une idéologie? (1986), La Découverte.
- Critique du bonheur avec Edith Charlton (1989), La Découverte.
- Cette douce certitude du pire avec Edith Charlton (1991), La Découverte.
- Peut-on penser le monde? Hasard et incertitude, en collaboration avec Herman Akdag et Claude Secroun (1997), éditions du Félin.
- Le Mythe de l'individu de Miguel Benasayag (1998), La Découverte.ISBN 2-7071-2883-X
- La Fabrication de l'information: les journalistes et l'idéologie de la communication (1999) de Florence Aubenas, Miguel Benasayag
- Du Contre-pouvoir de Miguel Benasayag et Diego Sztulwarkal (2000), La Découverte.
- Résister, c'est créer, en collaboration avec Florence Aubenas (2002), La Découverte.
- Che Guevara: Du mythe à l’homme – Aller-retour de Miguel Benasayag (2003) -- Broché.
- Les Passions tristes. Souffrance psychique et crise sociale, de Miguel Benasayag, en collaboration avec Gérard Schmit (2003), La Découverte, nouvelle édition 2006 -- Broché.
- Abécédaire de l'engagement, avec Béatrice Bouniol (2004), Bayard -- Broché.
- La Fragilité de Miguel Benasayag (2004), édition la découverte, collection armillaire.
- Connaître est agir (2006), édition la découverte, collection armillaire.
- La Santé mentale en actes: De la clinique au politique de Miguel Benasayag (Postface), et al (2005) -- Broché
- Connaître est agir (2006), édition la découverte, collection armillaire.
- Plus jamais seul, le phénomène du téléphone portable (2006), édition Bayard.
- Éloge du conflit, avec Angélique del Rey (2007), La Découverte.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „le philosophe libertaire Miguel Benasayag“, в Nicolas Truong, Le Théâtre des idées: 50 Penseurs pour comprendre le XXIe siècle, Flammarion, 2008, page 253.
- ↑ Manifeste du Réseau de Résistance Alternatif
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Интервю на сайта Périphéries, януари 2001
|
