Мигел Диас-Канел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мигел Диас-Канел
Miguel Díaz-Canel (cropped).jpg
19-ти президент на Куба
Мандат от 19 април 2018 г.
Предшественик Раул Кастро
3-ти заместник-председател на Куба
Мандат 24 февруари 2013 г. – 19 април 2018 г.
министър на висшето образование
Мандат 8 май 2009 г. – 21 март 2012 г.
Лични данни
Роден
20 април 1960 г. (59 г.)
Националност Флаг на Куба Куба
Религия атеизъм
Съпруга Лис Куеста
Деца 2
Полит. партия Кубинска комунистическа партия
Университет Университет "Марта Абреу" Лас Виляс
Мигел Диас-Канел в Общомедия

Мигел Диас-Канел (на испански: ‌Miguel Díaz-Canel) е кубински политик, избран за 19-ти президент на Куба. Заема поста на 19 април 2018 г.

Преди това е първи заместник-председател на Съвета на министрите от 2013 г. до 2018 г. Той е член на Политбюро на Кубинската комунистическа партия от 2003 г. и е министър на висшето образование от 2009 г. до 2012 г.[1]

Диас-Канел е избран за наследник на Раул Кастро като председател на Държавния съвет и на Съвета на министрите на 18 април 2018 г. и на следващия ден се заклева в длъжност.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Мигел Диас-Канел е роден на 20 април 1960 г. в Пласетас, Виля Клара в семейство на начална учителка и работник на механична инсталация.[2][3]

Завършва Централния университет в Лас Виляс през 1982 г. като електронен инженер и след това се присъединява към кубинските революционни въоръжени сили.[4] От април 1985 г. той преподава в своя алма матер. През 1987 г. приключва международна мисия в Никарагуа като първи секретар на Комунистическия младежки съюз на Виля Клара.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. Диас-Канел започва работа с Кубинската комунистическа партия и година по-късно е избран за първи секретар на провинциалния партиен комитет на провинция Виля Клара (позиция, равностойна на областен управител). Той печели репутацията си за компетентност в този пост, като през това време също се бори за ЛГБТ права в страна, която като цяло е негативна към хомосексуалността.[5] През 2003 г. той е избран за същата позиция в провинция Холгуин. През същата година е избран за член на Политбюро на Кубинската комунистическа партия.[6]

Назначен е за министър на висшето образование през май 2009 г., позиция, която заема до 22 март 2012 г., когато става вицепрезидент на Министерския съвет (заместник министър-председател).[7] През 2013 г. той става първи вицепрезидент на Куба.

Председател на Държавния съвет[редактиране | редактиране на кода]

Като първи вицепрезидент на Държавния съвет, Диас-Канел е заместник на президента Раул Кастро. През 2018 г. 86-годишният Кастро решава да се оттегли от президентството, макар че запазва най-силната позиция на първи секретар на Кубинската комунистическа партия.[8] На 18 април 2018 г. Мигел Диас-Канел е избран за единствен кандидат за наследник на Кастро като президент. Той е избран с гласуване от Народното събрание на 19 април и се заклева в същия ден.[9][10]

Партиен технократ, който е малко известен на обществеността, за него се очаква да предприеме предпазлива реформа на икономическите политики на своите предшественици, като същевременно запази социалната структура на страната.[11] Той е първият президент, роден след Кубинската революция от 1959 г. и първият от 1976 г., който не е от семейство Кастро.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Диас-Канел има две деца от първата си съпруга Марта, а в момента живее с втората си съпруга Лис Куеста.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ratificado Raúl como presidente del Consejo de Estado y del Consejo de Ministros (+ Fotos). // Cubadebate.
  2. Díaz-Canel no es un relevo histórico. // 25 февруари 2013. Посетен на 10 януари 2016.
  3. Who Is Miguel Díaz-Canel, Cuba’s New President?. // 19 април 2018.
  4. Damien Cave, Raúl Castro Says His Current Term as President of Cuba Will Be His Last, The New York Times, 24 февруари 2013
  5. En sustitución de Juan Vela es designado Miguel Díaz Canel ministro de Educación Superior. // cubaheadlines.com.
  6. Ryan Villarreal. Sustaining The System: Cuba's New VP Diaz-Canel Marks Ascent Of Younger Generation. // International Business Times. 26 февруари 2013.
  7. Nota oficial. //
  8. Raul Castro to lead Cuba's Communist Party until 2021. // FRANCE 24, 19 април 2018. "I confirm to this assembly that Raul Castro, as first secretary of the Communist Party, will lead the decisions about the future of the country," Diaz-Canel said.
  9. Miguel Díaz-Canel: Cuba selects first non-Castro president since Fidel. // The Guardian. 19 април 2018. Посетен на 19 април 2018.
  10. Cuba's Raúl Castro hands over power to Miguel Díaz-Canel. // BBC News, 19 април 2018. Посетен на 19 април 2018.
  11. After six decades of Castro rule, Cubans greet end of era with a shrug. // The Guardian. 18 април 2018. Посетен на 19 април 2018.
  12. Quién es Miguel Díaz-Canel, el sucesor de Fidel y Raúl Castro. // 25 февруари 2013. Посетен на 12 юни 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Miguel Díaz-Canel“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.